Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ужасяващо! Закопчаха висш служител на Гранична полиция с подкуп
  • Новини

Ужасяващо! Закопчаха висш служител на Гранична полиция с подкуп

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
visihasohoasoh.jpg

Висш служител на „Гранична полиция“ е задържан на метри от Дирекцията на столичния булевард „Мария Луиза“ в момент на получаване на 2000 лв. подкуп.

Акцията е на „Вътрешна сигурност“ на МВР и е под ръководството на Софийска градска прокуратура, информира БНТ.

Служителят е поискал подкуп от фирма-доставчик на технически средства за охрана на границата.

Служители под прикритие и прокурори са изчакали да получи подкупа, след което е арестуван в пресечка на бул. „Мария Луиза“.

Не изпускай тези оферти:


Още криминални новини:

Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев коментира гонката, след която бяха заловени 10 нелегални мигранти, превозвани в луксозен джип. Според вътрешния министър целта е била границата ни със Сърбия.

Возилото е било управлявано от естонски гражданин. „Тук е ред да апелирам към НС – ниските наказания – това, че не са криминализирани доста голяма част от деянията за трафик на хора, доведе до това хора от цяла Европа – като естонци и италианци, дори украинци, почти няма българи в това, да идват тук, да извършват тази дейност и ние се борим с тези хора по една единствена причина – нямаме тежки наказания”, каза още ресорният министър.

Коментарът дойде на церемонията по откриване на 28-ото издание на Националния конкурс „Пътен полицай на годината“.

По думите на вътрешния министър мигрантският натиск към страната ни спада.

„Срам ме е да гледам патрулните автомобили, с които пътните полицаи изпълняват служебните си задължения”, призна Иван Демерджиев. Той заяви, че ще направи всичко възможно те да бъдат технически обезпечени.

Вътрешният министър коментира и случая, при който висш служител на „Гранична полиция” беше хванат с подкуп от 2000 лв. Той потвърди, че е ставало въпрос за обществена поръчка с GPS системи за охрана на границата.

По думите на служебния министър няколко седмици „Вътрешна сигурност” са работили по случая.

„Правим всичко възможно да следим служителите си и да знаем с какво се занимават те. Работим и без да ни подават сигнали”, увери Демерджиев.

Той опроверга информацията, че военният служител, който даваше наряд със загиналия край Елхово граничен полицай, е стрелял по подкреплението, което дошло на помощ във фаталната за Петър Бъчваров нощ. Вътрешният министър подчерта, че в момента се снабдяват военните с радиостанции, които да са съвместими с тези на служителите на МВР.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ИЗВЪНРЕДНО! Първа версия: Гореща мълва сочи къде може да е изчезналият Сашко
Next: Скандалното разследване: Цялата истина за смъртта на подп. Валентин Терзиев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.