Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови разкрития за Сашко, ето с какъв метод се надяват да го намерят
  • Новини

Нови разкрития за Сашко, ето с какъв метод се надяват да го намерят

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
sasashkashkhoo.jpg

Изчезналият Александър в Перник вероятно се е скрил някъде и не сменя местонахождението си, смятат опитни планинари. Издирването на 12-годишното момче продължава и към този момент, пише Глас нюз бг.

Стотици хора активно участват в акцията по намирането му. Активни са хора и в социалните мрежи, които подкрепят и споделят кой каквато налична информация има.

„Според близки до семейството детето реагира остро и с вълнение на думата ЧАО!!!! При търсенето в гората е използван този метод като опит да се достигне до него евентуално,“ пишат във Facebook.

„Детето се е губило преди това 3 пъти. Носят се слухове, че може да е умишлено и да става въпрос за престъпление. Няма открити следи все още,“ написаха от Подай ръка.

Не изпускай тези оферти:

Бащата на Александър се грижи сам за момчето. Майката е заминала да работи в чужбина.

Кметът на града Станислав Владимиров призова да отидат всички, които могат да помогнат в издирването. Той съобщи, че днес ще се включи и хеликоптер.

„По непотвърдена информация сигналът е подаден час и половина след изчезването. Намирах се на мястото, където детето е забелязано последно.

В продължение на два часа няколко автомобила обиколихме парк Урса, след това обиколих кв. „Тева“, център, района на гара Разпределителна и маршрута до Профилакториума. Пожарна е качена нагоре към гората и с прожектори през няколко метра спират и правят огледи.

Стотици в момента са пръснати в гората. Дронове към момента няма. Ще бъдат пуснати дронове отново към 4ч. Използвани са около 2 часа след обявеното изчезване.

Издирването продължава с 3 обучени кучета. Има няколко камери според полицията, детето е забелязано за последно с бащата, няма данни на къде е тръгнало.

Също в района има камери на ловджии и се надяваме някоя да засече движение. Има хора с кросови мотори, които също обикалят района.

Патрули на полиция и доброволци с коли обикалят постоянно. Властите използват термокамери. Наистина мащаба е голям! Студена и Кралев дол, както и участъци от магистрала Струма са претърсени. На места има чакащи групи с хора. Високо проходими автомобили от София и района са в гората.

Според повечето екипирани и подготвени планинари, детето е слязло към града и се крие някъде и не сменя местонахождението си!

Продължаваме! Моля нека всеки, който има възможност да надникне през прозореца или във входа на блока! Тръгваме из града. Хора от София, Дупница и Радомир пристигат, въпреки късния час.

Детето се е губило преди това 3 пъти. Носят се слухове, че може да е умишлено и да става въпрос за престъпление….

Няма открити следи все още. Не е оставял играчката, телефон или нещо, което да даде насока на доброволците! Продължава издирването…

Доколкото се знае майката е в чуждбина, бащата отглежда детето. При последен разговор с бащата няколко часа след изгубването той е бил „неадекватен“ вероятно, заради успокоителни.

При последните му изгубвания на детето е било откривано на около 15-20 км от мястото на което е било последно.

В района на хижите има мъгла, която затруднява властите и доброволците. Последната по голяма група,която тръгна към гората беше към 2ч.

В 1:55 са се чули сирени до хижа Славей, но никой не знае защо. Има “ясновидски” сигнал, че може да е в парк Урса, западната част над кв. „Тева“. Любимата му песен е gummy bear може да реагира на нея,“ пишат още те.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандалното разследване: Цялата истина за смъртта на подп. Валентин Терзиев
Next: Извънредни новини за малкия Александър от Перник

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.