Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицай се застреля в главата. Написал е писмо до жена си
  • Новини

Полицай се застреля в главата. Написал е писмо до жена си

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
plicaisicasocas.jpg

Снимка: Булфото, архив

48-годишен полицай се е прострелял в главата в Козлодуй тази нощ. Той е бил открит от брата си близнак Гаврил Н. в колата си „Форд фокус” пред блока, в който живее в крайдунавския град, съобщава BulNews.

Гръмналият се полицай все още имал признаци на живот при идването на линейката. Въпреки усилията на дежурния медицински екип, той починал на път за болницата във Враца.

Двамата братя са от Хайредин, но работят в районното управление в АЕЦ „Козлодуй“ и живеят в града. Причините за крайното решение на полицая се изясняват. Самоубиецът оставил предсмъртно писмо до втората си жена.

Не изпускай тези оферти:

Според близки на полицая тежки здравословни проблеми вероятно са го накарали да посегне на живота си. По случая вече е образувано и досъдебно производство.

48-годишният П. Н. Г. бил у дома със съпругата си М. Г. Мъжът имал здравословни проблеми и жена му казала, че трябва да отиде на лекар. Той се ядосал, взел пистолета си и излязъл. Минути по-късно притеснена жена му тръгнала след него, когато се натъкнала на ужасяваща гледка – П. Г. седял с рана от куршум в главата в лекия им автомобил „Форд Фокус“.

Жената веднага се обадила на неговия брат близнак, който пристигнал светкавично на адреса и подал сигнал на спешния телефон 112. Пристигналите на място спешни медици установили, че полицаят все още има пулс и го вдигнали за болницата във Враца. По пътя обаче мъжът починал.

П. Г. работил като полицай в АЕЦ „Козлодуй“. Негови колеги коментират, че в последно време бил умислен, необщителен и видимо депресиран. Те неведнъж го питали дали има някакъв проблем и как могат да му помогнат, но той отказвал.

Мъжът има дете на около 20 години от първи брак, разтрогването на който преживял много трудно. От втората си връзка с М. Г. има още едно по-малко дете.

Преди да сложи край на живота си 48-годишният полицай оставил предсмъртно писмо, адресирано до неговата съпруга. В телефона си пък бил написал, че не иска да бъде в тежест на своите близки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топ криминалист посочи голяма нелогичност в думите на бащата на Сашко
Next: Почина 14-годишният Иван, блъснат от пиян и дрогиран

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.