Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пържолки по селски в лучен сос – месото става толкова крехко и меко, че се топи в устата! Няма нужда да го дъвчеш
  • Новини

Пържолки по селски в лучен сос – месото става толкова крехко и меко, че се топи в устата! Няма нужда да го дъвчеш

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
purajroasrlaslras.jpg

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Не изпускай тези оферти:

Хранителна стойност:
500 kcal

Обичате ли сочни пържоли ? Е, ако сте любители на месото, днес имаме за вас цели две рецепти за сочни пържолки по селски – с тях месцето става толкова крехко и меко, че дори няма нужда да го дъвчете – само се топи в устата!

Всичко е бързо и лесно, трябват само шепа продукти и сте готови!

I РЕЦЕПТА – Пържоли по селски

Месото се приготвя чрез комбиниране на традиционни и модерни методи. Вкус, който няма да можете да забравите. Прави впечатление бързият начин на приготвяне, без дълго печене и задушаване, така че соковете на месото остават уловени в него, за да е меко и сочно. Опитайте!

пържолки по селски

Необходими продукти:

8-10 свински пържоли

2 глави лук, ако е необходимо

сол, брашно, риган, черен пипер

малко слънчогледово олио и зехтин

3 супени лъжици бяло вино

1 връзка розмарин

1 скилидка чесън

Начин на приготвяне:

Загрейте слънчогледовото олио в голям тиган. Поставете необелена скилидка чесън и връзка пресен розмарин. Овкусете месото със сол и черен пипер. Поръсете с брашно и го запържете в сгорещената мазнина до приятен златист цвят.

Извадете го върху кухненска салфетка. Нарежете лука на полумесеци и го пасирайте с щипка сол. Сложете чаша зехтин в друг тиган. На дъното сложете нарязания лук, отгоре месото и завършете с останалия лук.

Залейте с 2-3 супени лъжици бяло вино и още толкова гореща вода. Поръсете с щипка риган или див лук. Покрийте и оставете ястието да къкри около 15 минути на слаб до среден огън. Ястието се поднася топло със салата по избор!

II РЕЦЕПТА – ШНИЦЛИ в лучен сос

По-добра и по-вкусна рецепта не съм пробвала! Месото се топи в устата, а сосът е „пръстите да си оближеш“!

шницели в лучен сос

Необходими продукти:

600 г телешки пържоли

6 глави лук

3 скилидки чесън

2 супени лъжици брашно

сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:

Начукайте пържолите с чук за месо, овкусете ги и ги поръсете с брашно. Изтупайте излишното брашно. В широк тиган се загрява олио и се запържват пържолите от двете страни на умерен котлон, след което се изваждат в чиния.

Обелете лука и го нарежете на лентички. Лукът се запържва в същото олио, в което са се пържили пържолите, но за кратко. Добавете брашното, накълцания на ситно чесън, след това налейте малко вода и оставете да къкри за малко.

След това посолете на вкус и добавете подправките, след което върнете пържолите в соса и оставете да къкри на слаб огън до омекване на пържолите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Появи се и майката на изчезналия Сашко
Next: България е почернена: Младо момче загина в зверска катастрофа край Мездра

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.