Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жестока драма с бащата на изчезналия Сашко от Перник
  • Новини

Жестока драма с бащата на изчезналия Сашко от Перник

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
drasrmasrapenik.png

Хора се вдигнали на линч, заплашвали го и го псували заради липсващото момче с аутизъм

Смъртни заплахи летят към бащата на Сашко. Доброволци от отрядите, които издирват детето в Перник и покрайнините са нападнали родителя му.

Те са започнали да го заплашват и са му крещели, че той е убил детето, научи БЛИЦ.

Мъжът се бил барикадирал в даден момент в колата си, но и това не спряло крясъците и линча на тълпата. Водещи в драмата били две жени, те били изключително гневни.

Не изпускай тези оферти:

„Аз съм оставила своето дете, за да търся вашето. Ще ми даваш обяснения. Кажи какво си му направил? Казвай къде си го закопал!“, крещяла една от дамите.

Към мъжът летели не само смъртни заплахи, но и доста цветни псувни.

Хора, които коментират драмата, която била излъчена на живо във фейсбук, предполагат, че мъжът после е бил ескортиран от полицията до дома си за всеки случай.

Майката на изчезналия Сашко от Перник опитала преди няколко месеца да го изведе от страната с фалшиви документи. Това твърди breaking.bg, позовавайки се на източници от разследването.

Жената, която живее в чужбина, поискала преди няколко месеца да му бъде издаден международен паспорт от пернишката полиция. Тя представила нотариално заверена декларация от бащата, както се изисква по закон, ако един родител извежда непълнолетно дете. Проверка обаче показала, че декларацията е фалшива и паспортът на Сашко е отказан.

Работи се по версия, че може близък на майката да е привлякъл Сашко и да го е отвел на място, където го чакала майката. Но това са само хипотези. Четвърти ден продължава масираното издирване на момчето-аутист.

Въпреки усилията на полицаи, пожарникари, алпинисти и много доброволци от момчето няма и следа. Бащата на Александър заяви, че детето може да е заспало в някой вход.

Александър Цветков обясни, че последно е видял сина си, когато отишли на разходка. „Ние ходим на разходка по различни маршрути и когато спрях колата, той излезе и аз карах след него, но просто за момент се разсеях с телефона и той просто много бързо изчезна“, заяви Александър Цветков пред bTV.

Това не е първият път, в който 12-годишното момче бяга, каза близък на бащата.

„Детето е с аутизъм и често се случва да бяга. Просто има този навик. Искам да призова гражданите за нещо изключително важно. Виждам, че във „Фейсбук“ се появяват клипчета, снимки. Призовавам хората да не правят снимки и клипове, а да отидат до детенцето, ако предполагат, че това е Сашко. Да го хванат за ръка, да го погледнат, дали е той и ако наистина е той, да сигнализират на 112“, призова Марио Антонов, близък на семейството.

В търсенето освен полицията се включиха и планински екипи, десетки доброволци и специализирана техника и хеликоптер. Усилията на доброволците бяха насочени в градската част, докато в по-трудно проходимите райони са планинските спасители, както и специализираната техника.

Активно се включи и екип на Столична община, който използва специални автомобили, оборудвани с термокамери. За съжаление до момента обаче няма абсолютно никаква следа от детето или нещо, което може да насочи къде е. Днес в издирването се включиха и водолази, които претърсваха пещерите в района.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България е почернена: Младо момче загина в зверска катастрофа край Мездра
Next: Шокиращ развой с изчезналия Сашко, версия разтърси търсещите го

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.