Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Официално: Полицията отговори на най-задавания въпрос за изчезналия 12-г. Александър
  • Новини

Официално: Полицията отговори на най-задавания въпрос за изчезналия 12-г. Александър

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
aelkaskdaskdas.jpg

Това какво ще се промени по отношение на издирването е въпрос на часове. Няма точна рецепта за намирането на детето.

Не искам да коментирам нещо на 100%, за което не мога да бъда сигурен.

Това заяви шефът на полицията в Перник.

Бащата е заявил, че това на камерите е било синът му. Много хора ни гледат. По възможност нека да се обаждат на 112. Да правят видеа, но е добре ние да знаем всичко веднага и на момента, а не след 12 часа да го показват.

Не изпускай тези оферти:

По данни на бащата майката ще пътува към Перник. Нашата информация е, че тя не е в България. Малкият Сашко е обявен за издирване на територията на цяла България. Навсякъде го търсим“, каза той.

„Версиите са повече от една. Има образувано и досъдебно производство, работи се по много версии“, каза той.

„Обаждат се граждани, които мисля, че са видели детето. Има сигнали от цяла България. Има сигнали от хора, които мислят, че притежават определени способности. Проверяваме и техните сигнали. Няма значение кой ги подава, проверяваме всичко“, каза той.

Става ясно, че са разпитани множество свидетели от близкия кръг на детето.

„Установени са личностните му особености, начинът по който е било обгрижвано. Няма доказателства, които да сочат, че детето е жертва на престъпление и това не е променено към настоящият момент. Доказателствата сочат, че детето многократно е бягало за кратки периоди. Все пак заболяването е свързано с една хиперактивност, която трудно бащата е в състояние да контролира“, каза прокурор Стоилова.

Тя отрече бащата да е подлаган на полиграф.

„Разпитван е два пъти, като единият разпит е бил много по-подробен и задълбочен. Показанията му, в качеството му на свидетел, не са противоречиви. Ако има информация, която е предоставил противоречива на служителите на МВР, които водят оперативните дейности, не знам, не мога да коментирам. И двамата разпита кореспондират помежду си“, каза тя.

По думите й няма данни детето да се е возило в градския транспорт. Прокурор Стоилова подчерта, че всички камери се следят – „общински, както и на частни домове, които хората доброволно ни предоставят“.

„Няма доказателства, че детето досега е забелязано на какъвто и да е запис от камери. Искам да благодаря на всички граждани, които подават сигнали и да ги окуража да продължават да го правят“, каза тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бащата на изчезналия Сашко проговори през сълзи, разкри че
Next: Млад шофьор на камион е намерен мъртъв в кабината му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.