Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще паднете от стола от изненада! Ето какво наистина се случва с тялото ни, когато ядем сланина
  • Новини

Ще паднете от стола от изненада! Ето какво наистина се случва с тялото ни, когато ядем сланина

Иван Димитров Пешев ноември 16, 2022
ssslalnanisnns.jpg

В очакване на зимния студ лекарите препоръчват да се обърне внимание на продукти от животински произход , които могат безопасно да бъдат използвани за превенция на болестите и борба с инфекциите . Един такъв продукт е прясната сланина .

Ползите от сланината

ползите от сланината

Сланината съдържа големи количества витамини A, D, Е и каротин. По този начин подкожната мазнина помага да се поддържа имунната система и подобрява общия тонус на организма, особено в студения сезон.

Не изпускай тези оферти:

За опасностите от сланината съществуват много легенди, които често плашат хората, които обичат този продукт. Днес ще ви разкрием всички страни на проблема и ще разсеем много митове.

Сланината предизвиква пълнеене и затлъстяване
Това не е съвсем вярно: мазнините, както и другите продукти, имат негативен ефект върху човешкото тяло само в прекалено големи количества.

Здравите хора, които не страдат от проблеми със стомашно-чревния тракт , черния дроб и задстомашната жлеза, само могат да извлекат полза от мазнините. Дневната норма прясна сланина за здрав човек – 10-30 грама на ден.
прясна сланина

Сланината е много тежка храна
Също е мит: при здрави хора сланината не причинява проблеми с храносмилането . Подкожната мазнина е изключително полезна за организма, тъй като продуктът се топи при телесна температура. Заслужава да се отбележи, че той е противопоказан при хора, които страдат от проблеми с жлъчката.

мазнини – ползи за тялото
Сланината е много тежка храна
И кой казва, че това е лошо? Подкожната мастна тъкан е една уникална структура, която е богата на рядката арахидонова киселина . Това вещество е от съществено значение за нашето тяло, тъй като без него не е възможна нито една имунна реакция.

Тази киселина е от съществено значение и за метаболизма на холестерола .
мазнини – ползи за тялото

Сланината съдържа голямо количество холестерол
Както при всеки продукт от животински произход, сланината съдържа холестерол. Просто количеството не е толкова голямо, колкото сме свикнали да мислим. В 100 грама прясна сланина се съдържат 70-100 милиграма холестерол . За сравнение: 100 грама говежди бъбреци се съдържат 1126 милиграма холестерол.

мазнини – ползи за тялото
Но не се притеснявайте, ако сте употребили повечко от въпросния продукт. Лекарите отдавна са потвърдили факта, че количеството на холестерола в кръвта и тъканите не зависи от това, в какво количество сте го яли.

Много по-важен тук е холестеролният метаболизъм. Тялото трябва да получи най-много хранителни вещества и ги преработи правилно. За това ще му помогнат киселините, съдържащи се в сланината – линолова и арахидонова.

Сланина с хляб – много лоша комбинация
Странно, но това също не е вярно. Тази комбинация е изключително полезна за нашето тяло: и двата продукта са напълно усвоими при условие че лицето е напълно здраво.

За тези, които се опитват да отслабнат, сланината също ще е от полза, защото тя е прекрасен източник на енергия . Бекон със зеленчуци – най-добрият избор в диетата.

ползите от сланината

Сподели с приятелите си тази статия, сигурни сме, че те ще научат много интересни неща!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До 15 хил. лв. безвъзмездно финансиране може да получи домакинство, за да си изгради фотоволтаична система до 10 KW
Next: Голямата новина за Сашко от Перник е на лице – Вижте видео кадри и цялата информация от Иван Савов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.