Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече е ясна причината за изчезването на Сашко
  • Новини

Вече е ясна причината за изчезването на Сашко

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2022
sashaskaorp.jpg

Изясни се причината за изчезването на детето-аутист Сашко.

Ексдиректорът на служба „Издирване“ в МВР – Красимир Занев е категоричен, че след като в продължение на дни от Сашко няма и следа, то несъмнено става въпрос за отвличане.

 

Той призова колегите си да обърнат сериозно внимание именно на тази версия.

Не изпускай тези оферти:

Освен това е необходимо да бъде проверена кореспонденцията между родителите на детето, предвид, че преди време майката се е чувала с бащата и е искала да вземе Сашко със себе си в Англия. Той обаче не е позволил.

Това идва да рече, че не е изключено именно тя да е организирала отвличане на детето или пък други хора да са го направили. Може момченцето да е в някоя необитаема къща или мазе.

Ако обаче е така, то за съжаление дете на неговата възраст не би издържало толкоз време без храна и вода и ако бъде открито, то ще е мъртво, обясни Занев.

 

Той посочи, че все още се работи по т.нар. горещи следи.

Би било добре към издирването на момченцето да се включат и ловците, тъй като те биха могли да окажат помощ при претърсването на по-далечните райони.

След цяла нощ претърсване на райони около Перник и Радомир, все още няма следа от 12-годишния Александър.

„Прекратяваме мащабните претърсвания“, заяви пред БНТ Станислав Фердов от Български студентски съюз, който координира част от доброволците. 

Доброволец сподели за голяма мистерия в издирването на Сашко

„Очакваме някаква указания или следа“, добави той.

Причината е, че вече седми ден няма следа от детето и все по-малко хора се отзовават в помощ за търсенето, а и с оглед на влошаването на времето.

„Идват хора, които не са от Перник, може да се наложи още хора да издирваме“, посочи той.

През вчерашния ден около 100 души са търсили детето около и в Перник, разлепени са множество негови снимки в близките села.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерията със Сашко се заплете! Майка му взе решение
Next: Видях как свекърва ми слага нещо в чая и реших незабележимо да сменя чашите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.