Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пернишката полиция с извънредно съобщение за изчезналия Сашко
  • Новини

Пернишката полиция с извънредно съобщение за изчезналия Сашко

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
sasashpenikk.jpg

От днес оперативно-издирвателните действия по търсенето на 12-годишния Александър Цветанов продължават под нова форма и ново разпределение на силите и средствата, обявиха от пернишката полиция. Специалисти проверяват отново и по-обстойно труднодостъпни места, твърдят от там.

Шейсет служители на МВР продължават издирването, а участие взимат сили и средства на ОДМВР-Перник, Благоевград и Кюстендил, както и сили на ГДНП.

Извършват се издирвателни мероприятия в резултат на получена и анализирана информация.

Продължава издирването на нови свидетели и хора, който биха дали информация за детето.

Не изпускай тези оферти:

От началото на акцията са проверявани средно по 50 сигнала от граждани на денонощие.

По случая е образувано досъдебно производство по чл. 142 от Наказателния кодекс под ръководството на Окръжна прокуратура – Перник.

Разпитани са над 12 свидетели, семейството на изчезналото дете, учителите му, както и всички, чийто данни могат да помогнат в издирването. Проведени са множество беседи и разговори с неговия баща. Назначени са 2 броя експертизи.

Издирването на Александър Цветанов продължава активно седми ден. Детето е в неизвестност от 11 ноември 2022 г. Детайлно е проверен 20 километров радиус от мястото на изчезването му в планината „Голо бърдо“ над Профилакториума в областния град.

Многократно са проверени всички налични видеокамери за наблюдение в района, както и множество такива за охрана на частни домове и обществени помещения. Претърсени са изоставени сгради, училища и детски градини в района, жилищни и стопански постройки, шахти, водоеми и цялата гориста местност в 20 километровата зона.

Паралелно с това полицаи и доброволци са проверили всички населени места в общините Перник, Радомир, Брезник, Земен и Ковачевци. И в тях са претърсени огромни горски територии, жилищни и обществени сгради и места където евентуално може да се намира момчето.

Александър Цветанов е обявен за общодържавно издирване и търсенето му се извършва на територията на цялата страна. Чрез средствата за масова информация е разпространена негова снимка и облеклото с което е бил в деня на изчезването му, което да улесни всички при търсенето. Служители на МВР претърсват всяко съмнително кътче.

Ръководството на ОДМВР – Перник благодари на всички, който участваха и участват в издирването на Александър. Специални благодарности на хилядите доброволци, който денонощно със собствени сили и средства се включиха в акцията. Подобно нещо не се е случвало в Пернишка област, а може би и в цялата страна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Германски села ви дават безплатно земя, жилище и работа – трябва само да отговаряте на 1 условие
Next: Днес ще ти гледаме на ръка – една линия на дланта ти разкрива за теб подробности, за които не си и подозирала

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.