Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Клиент: Тия съвсем полудяха
  • Новини

Клиент: Тия съвсем полудяха

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
ksadmasmfmasf.jpg

Тия съвсем полудяха… Така съвсем лаконично потребител на една от пловдивските групи в социалната мрежа Фейсбук описва онова, което твърди, че е видял в хранителен магазин в града под тепетата.

На кадъра се вижда ценови етикет – 9,39 лева за 80 грама пастърма кайзер. Което прави 117,38 за един килограм.

„Купувам си месо, което е подходящо за сушене и пастърма, сол едра и подправки и търпение, докато стане. Проблемът ми е решен. Да си ги ядат производителите и търговците тия продукти“, коментира потребител.

Не изпускай тези оферти:

„117 лева било цялото прасе, май“, добавя друг. Изводите за скока на цените у нас всеки един може да направи сам за себе си.

 

Кайзер пастърмата е изключителен деликатес, чийто фин вкус и аромат отлично почертава нюансите на изисканите червени вина. За разлика от обикновената пастърма, която често е доста суха, до степен, която може да се определи дори като жилава, то кайзер пастърмата се отличава с деликатна текстура на месото и невероятен аромат. Но откъде идва наименованието кайзер пастърма и защо не се среща например в Немската или Австрийската кухни?

Кайзер пастърмата идва от немската дума за цар – Кайзер.

Определението се използва, за да обозначи процес по обработка на месото, при който то получава царски вкус и аромат или казано по друг начин – кайзероването придава на продуктите царски външен вид и вкус.

Важно е са подчертаем, че кайзероването на месото не бива да се бърка с неговото осоляване и сушене, което е съвсем друг вид обработка.

Обикновено кайзероването се прави след изсушаването на месото, като в процеса на кайзероването пастърмата получава коричка по повърхността, която има за цел да запази сочността на месото за по-дълго време и да предотврати прекаленото изсушаване. По правило кайзерована пастърма се прави единствено и само с нетлъсто месо, като свинско бонфиле.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес ще ти гледаме на ръка – една линия на дланта ти разкрива за теб подробности, за които не си и подозирала
Next: Селско е, да: Но струва 0,30 лв. до 2 лв. и лекува болки в кръста и гърба от раз! (без хапчета, без мазила)

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.