Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бащата на Съвестин направи на пух и прах версиите: Сашко не е отвлечен
  • Новини

Бащата на Съвестин направи на пух и прах версиите: Сашко не е отвлечен

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
svasvuasusutastt.jpg

Още чакам синът ми да се върне 

Доли ЛУКАНОВА

„Това са два различни случая. Сашко не е отвлечен. За какво им е?! Това е 12-годишно момченце. Не става за продаване, не става за осиновяване, бащата няма врагове. Проблемът е, че след толкова денонощия без храна, на студено, нещата не са розови. Термокамери трудно ще го засекат. Надявам се детето да има късмет и да бъде намерено.“ Това каза пред „България Днес“ Тодор Деянов – бащата на безследно изчезналия преди 25 години Съвестин.

Съветът, който той дава на родителите на Александър и на други, изживяващи подобна трагедия, е да не се доверяват на врачки и гадателки.

Не изпускай тези оферти:

„Слушах, че проверяват всички сигнали, включително на хора със способности. Няма такива хора. Ако имаше, аз щях да знам и да насочвам всички натам, а не да се чудя как да съдя държавата толкова години, за да имам средства за частно издирване. Това е губене на време. Минали сме по този път, изследвали сме, проверявали сме, няма нищо подобно“, категоричен е Тодор.

В същото време той още не е изгубил надежда, че неговото дете може да се намери.

„За да дочакаш някого, трябва ти да оцелееш. Това правя през последните години. Чакам Съвестин да се върне. Има такива случаи в България и се надявам детето ми да ме потърси някой ден!“, казва Тодор.

Денят е 6 май – Гергьовден, а годината 1997. 7-годишният тогава малчуган излиза да играе пред блока в столичния кв. „Люлин“, както всеки ден, заедно с приятелчета. Вечерта не се прибира и никой не чува нищо за него никога повече. Първоначално се появява надежда, че детето е тръгнало на разходка из София. Получава се информация, че момченцето е видяно на „Лъвов мост“ и предположение, че се е подхлъзнало и удавило в реката. Претърсването на канала не дава резултат. Полицейското издирване, безсънните нощи на родителите му и съпричастността на цяла България – също.

Отнякъде се появяват свидетели, които твърдят, че момченцето е качено в малка кола. Издирвателните действия се насочват към иранец и родна проститутка, живеещи на семейни начала. Жената имала дете, което си играело със Съвестин. До ден днешен не се знае къде са тези хора. За иранеца се пуска слух, че е мъртъв, според други сведения – изселил се е в чужбина.

„Забъркан беше един иранец, който се покриваше от двама генерали в МВР. Имал е присъди за търговия с деца в Германия и какво ли още не“, категоричен е Тодор.

Бащата посочи още преди години, че в похищението на детето му участие са взели сержанти от Троян и от Плевен, на които дори се знаели имената им. 10 години след изчезването на Съвестин баща му демонстративно пали снимки с образите на тогавашния президент Георги Първанов, кмета на София Бойко Борисов, министър-председателя Сергей Станишев, на министрите Йвайло Калфин, Румен Петков и Пламен Орешарски, както и тази на председателя на Народното събрание Георги Пирински.

Според Тодор момче като Съвестин струва 200 000 долара, а осиновителите му най-вероятно са били богаташи, които или са загубили свое дете и не могат да имат собствено, или просто са решили, че искат да имат син, който да изглежда точно по определен начин.

„Схемата се оказа елементарна – на детенце, което е отвлечено от страната ни, от Косово, от Молдова, му се подменят документите. Тази подмяна става в България или Румъния. Така беше навремето, когато се занимавах с тези неща. Взимат си детето и слагат истинската му снимка върху картон на сираче от дом, в който никой не го търси. Тази схема е международна. Децата са стока, която струва много пари. Отиват не само за осиновяване, а и към педофилски канали, а тези канали са католически. В тях участва папата. Е, какво да му кажеш на него“, допълва борбеният баща.

Тодор е сигурен, че Съвестин е изведен от страната ни с подменена самоличност. Родителят казва, че точно неговият син е похитен, защото семейството му било бедно и скромно, без връзки и протекции. С една дума – лесна мишена за похитителите.

„Успях да осъдя прокуратурата. Успях да осъдя България в Страсбург, но какво от това?! Детето ми го няма“, споделя още с мъка Деянов.

Въпреки всички трудности и затворени пред него врати Тодор посвещава целия си живот на това да търси сина си, но така и не се стигна до категорично информация за момчето.

„Проблемът е, че когато им оправят документите, ги приспиват с амобарбитал, който предизвиква частична амнезия. При деца това остава трайно. Понякога, когато разберат, че са осиновени, надявам се да е тази версия, понеже Съвестин е красиво дете, тръгват от любопитство да търсят откъде са. Това, което проумях още в самото начало, е, че нещата не зависят от мен, а от неговия късмет и от хората, при които е“, таи надежда родителят и допълва:

„Знам, че трябва да се усмихвам. Характерът ми е такъв – притежавам ирония и самоирония. Никакъв алкохол и никакви други глупости, защото за пред хората се държиш, но когато останеш сам със себе си, нещата са други.“

 

Днес Деянов вече не живее в столичния кв. „Люлин“. Избягал е от шума на забързания град и спомените, които има в него. Всеки месец идва да наглежда жилището, тъй като това е единственият адрес, който Съвестин знае.

Майка му го сънува

Откакто го няма, майката на Съвестин съвсем загубила вяра и желание за живот. С Тодор са разделени отдавна, но и тя чака сина си. Веднъж го е сънувала в красива тропическа градина и той й е казал: „Мамо, аз ще се върна, но няма да е скоро“.

„От този момент нито приема, нито предава. Щом го е сънувала, вярва, че е така. Хората по този начин бягат от трагедията. Тя така се самоизолира“, разказва Тодор, който междувременно губи и сестра си, която е най-голямата му опора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За нова година добавки ще има само за тези пенсионери
Next: Доброволци тръгнаха след нова следа за Сашко

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.