Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В семейство се родили 6 момичета наведнъж. Как изглеждат след 37 години
  • Новини

В семейство се родили 6 момичета наведнъж. Как изглеждат след 37 години

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
sheoasotaostast.jpg

Представете си радостта на двама души, на които лекарите казват, че никога няма да имат собствени деца, а след това, o чудо, те все пак стават родители на шест момичета!

Дълги години светът следи историята на Греъм и Джанет Уолтън и техните шест прекрасни дъщери, които вече успяха да пораснат.

Чудното раждане

Джанет и Греъм Уолтън били загубили надежда да имат собствено дете. Двойката посетила в много клиники и се консултирала с много специалисти, но всички казвали едно и също: „Уолтън нямат шанс да заченат дете“.

Не изпускай тези оферти:

Всъщност двойката обмисляла осиновяване, докато един ден Джанет не разбрала, че е бременна. Джанет и Греъм не можели да повярват, тъй като се опитвали да имат бебе в продължение на пет години.

 

Няколко седмици по-късно щастливата жена отишла в болницата за ултразвук. Джанет изобщо не се притеснявала, защото имала чувството, че всичко с детето й ще бъде наред.

Когато обаче специалистът направил теста и впоследствие веднага се обадил на лекаря, настроението на Джанет започнало да се променя. Накрая тя попитала какво става. Отговорът на лекаря бил напълно неочакван. Той казал: „Това определено е многоплодна бременност. Имате шест деца.“

 

Джанет и Греъм не можели да изразят радостта си с думи. На следващия ден, вместо да отиде на работа, Джанет била приета в болницата и останала в болницата до края на бременността си.

 

Преди раждането целият персонал се подготвил за операцията. Джанет все още помни този важен ден. „Толкова много хора бяха ангажирани. Имаше екип за мен и екип за всяко дете. Всички отпуски бяха отменени, дори затвориха отделението“, спомня си жената.

Шестзначките- Хана, Рут, Луси, Кейт, Джени и Сара – са родени в Ливърпул на 18 ноември 1983 г. Момичетата били регистрирани като първите шестзнаци в света.

37 години по-късно

шест-момичета

Днес дъщерите на Уолтън са пораснали и са се превърнали в истински красавици. Хана е начална учителка. Люси работи като стюардеса в авиокомпания. Рут работи като администратор, а Кейт работи в отдела за човешки ресурси.

Джени управлява сладкарница в ретро стил. Сара е в отпуск по майчинство.

 

Пет от сестрите напуснали дома на родителите си. Хана е единствената, която все още живее там. Младите жени често посещават любимото си семейство и обичат да прекарват време с родителите си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Златната рецепта на баба Лили за диабет с ракия, орехи и индрише – Никога не съм била по-здрава
Next: Миролюба Бенатова с шок версия: Бащата на Сашко е нотариус, а никой не

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.