Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя е 45 кг, 155 висока, но всички политици се страхуват от нейните въпроси
  • Новини

Тя е 45 кг, 155 висока, но всички политици се страхуват от нейните въпроси

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2022
masiraskrkasrkar.jpg

За силата на думите, за правилните въпроси, за смелостта да ги задавиш, за отдадеността в работата, която не се събира само от 8 до 17 часа… За всичко това говори LadyZone в подкаста „Малки разговори“ с водещата и репортер на bTV Мария Цънцарова.

На екрана сме свикнали да я виждаме концентрирана, взискателна, неуморна и сериозна. Тук ви срещаме с една малко по-различна Мария. Тя е усмихната, забавна, естествена и с чаша от любимото си кафе.

ИНТЕРВЮТАТА

Не изпускай тези оферти:

Мария Цънцарова е една от водещите на неделното издание на „Тази събота и неделя“ и е сред най-ярките разследващи и политически журналисти у нас. Въпросите ли са по-важни обаче, или отговорите – вижте във видеото.

„Има интервюта, в които има всичко друго но не и разговор“ – споделя ни Мария. Има обаче и други, в които се среща с толкова мъдри хора, че и е трудно да спре да ги слуша.

СПОРТЪТ

45 кг и 155 см висока, в момента Мария е отдадена на един спорт – бокса. Това е заниманието, заради което никога не пропуска тренировка и го практикува с удоволствие. Но в миналото е мечтала да стане тенисистка.

Боксът обаче й позволява да нанася удари. Според треньора й – нейните дори са силни. В бокса непозволени удари има. В журналистиката също. Но…

УДАРИТЕ В ЖУРНАЛИСТИКАТА

„Със сигурност във времето, в което съм пораствала в професията и съм се учила, съм допускала грешки. Но няма нито един събеседник, нито един човек, когото съм снимала по някакъв повод, когото да не мога да погледна в очите. Това, което ми дава спокойствие, е, че в никой момент не съм играла нечестно.“

Тръгва без предварителна нагласа дори към хора, за които има поставени етикети в обществото. Не спира с въпросите, когато знае, че й е нужно още малко, за да стигне до истината. Но когато усети, че губи интереса и не може вече да е полезна на зрителите, не се притеснява да се откаже.

Спокойствието трудно намира място в ежедневието й. Затова се опитваме да я пренесем поне на думи в бъдещето – когато адреналинът ще е по-малко, а годините повече.

МАРИЯ НА 65 ГОДИНИ

Бъдещето си представя на морето. Мечтае за къща от дърво и двор с много цветя, зелена трева, домати, краставици и зеле.

В настоящия момент и в дома си обаче Мария изглежда по съвсем друг начин. „Косата ми е събрана високо, с много широки дрехи съм облечена, чувам се да казвам неща като – „Не чупи и не разливай супата по пода!“

ДА, ЗАБАВНА МАЙКА СЪМ!

Признава, че общува с децата си така, както го прави и с възрастните около себе си. Синовете й са на 3 и на 5 г. Гледат както новини, така и сутрешния блок на bTV.

„По неволя!“ – допълва през смях Мария.

 


Източник: plovdiv24

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: При врастнал нокът болката е нетърпима – ето как да се справим с него у дома, без да стигаме до скалпела
Next: Един от най-големите хотелски комплекси на морето фалира! Стотици останаха без работа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.