Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Перник ликува: Откриха и 18-годишната Габриела в София
  • Новини

Перник ликува: Откриха и 18-годишната Габриела в София

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
sagasopasocaslcai.jpg

Открита е и 18-годишната Габриела Бъръшка от Перник, съобщиха нейни близки приятели, които са разбрали това от нейните родители. Тя е била намерена на гарата в София от полицаи, уточнява „Фокус“.

Момичето е добре и в момента дава обяснения пред органите на реда.

18-годишното момиче изчезна във вторник сутринта около 8:30 часа. Близки и приятели споделиха във Фейсбук, че се издирва и призовава, ако някой я види да сигнализира на телефон 112.

Габриела Бъръшка последно е била засечена на жп гара „Перник Разпределителна“. Тя е била във влака за София.

Не изпускай тези оферти:

От полицията в Перник отрекоха сутринта да има информация при тях за изчезването на Габриела Бъръшка. Сигналът не е бил регистриран и в прокуратурата.

Бащата на 12-годишния Сашко – Александър Цветанов, използва социалните мрежи, за да сподели с фейсбук последователите си новини около момченцето. Както БЛИЦ писа детето, което е аутист, бе в неизвестност 9 дни. В търсенето му се включиха полиция, жандармерия, специализирана техника, кучета и хиляди доброволци. 

Първо в БЛИЦ TV: Ексклузивно ВИДЕО с 12-г. Сашко след откриването му

БЛИЦ припомня, че днес детето бе открито и прието в „Пирогов“, където лекари му правят изследвания.

„Сашо се чувства добре и се гушна в мен! Благодаря на всички!“, написа таткото.

Мъжът е при момчето в „Пирогов“. Детето ще остане в болницата за наблюдение няколко дни, а изследванията, направени към момента не показват нищо притеснително за състоянието му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лелята на Сашко: Вярвам, че е бил отвлечен, някой го е пуснал
Next: Истинско щастие достигна министърът на спорта Весела Лечева, усмивката не слиза от лицето й

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.