Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Григор Лилов: Защо ни лъжат за това какво се е случило със Сашко?
  • Новини

Григор Лилов: Защо ни лъжат за това какво се е случило със Сашко?

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
sashaskayoasyooy.jpg

Тъпи сме и затова ни лъжат за аутиста Сашко:
БЕЗ ВЪПРОСИ СЛЕДВА ЕУФОРИЯТА ПОКРАЙ ЕДНО „НАМИРАНЕ“.

Тази, нашата държава никога няма да се оправи.
Препълнена е с хора със завиден интелект – много нисък. Или с висок, но отказали се въобще да мислят.

Защото и иначе хора с претенции за интелигентност, а не само куцо и сакато се умилява как е намерен Сашко и как детето сам-самичко е оцелявало цели 9 дни.
П-Р-О-С-Т-О-Т-И-Я!
Глупост на квадрат!

.
Я да ви питам вас как 9 дни през ноември се оцелява в планина Голо бърдо (между Перник и Червена могила), как се прекосява тя през ноември на 1000 метра надморска височина (ако беше по шосето, щяха да го видят), как се живее дни наред с мокри дрехи, с мокри обувки, а за финал – и без обувки при нулеви и поднулеви температури.

Не изпускай тези оферти:

3, 4, 1, -1, 0, 1, 6, 5, 9 – това са минималните температури през тези дни за Радомир. За планината Голо бърдо и рида й – на 1100 метра височина ги намалете с поне 6 градуса.

Ако не знаете: при мокри дрехи топлоотдаването е много по-високо от обичайното. Първото условие за оцеляване е да намерите сравнително сухо място, незабавно да се съблечете гол и да си изстискате дрехите си с всички сили. Хм, детето не го е правило (а и какви сили има едно 12-годишно дете?!).
.

И как така няма тежки измръзвания, и как голите стъпала не са наранени освен с няколко драскотини, макар че целите би трябвало да са в кръв, рани, със забити трески и дълбоко гноясали.

И как се оцелява толкова дни без храна, при това за детски организъм, който още на четвъртия ден при физически натоварвания ще колапсира без калориите. Или Сашко е ял шума като хранителна добавка за културисти цели 9 дни, а?
–––––––––––

Я се опитайте вие, вие, а не филанкишията, да издържите дори три дни в тези условия.
С мокри дрехи през нощта на вашия балкон – цялата нощ на нулева температура. Пък дори и с топли напитки. Дори и с алкохолни градуси.
Гарантирам Ви, няма да устискате!

Само подготвян специално човек би могъл да се справи.
–––––––––––-
Само за кръгъл глупак и за онзи, за когото „по телевизията казаха“ означава неподправена и пълна истина, случаят със „загубването“ на Сашко е безспорен.

Всеки с малко мозък в черепната си кутия ще се изсмее на приказките, че аутистите са хора с неземна издръжливост. Господи!
Какви глупости творят и медии, и „експерти“, и политици!
.
Факт е, че детето се намери практически веднага след като бащата обяви наградата от 100 000 лева. И нито час по-рано. Защото 100 000 лева ще разприказват всякакви езици.

––––––––––––-
„Утре е деня в който ще се намери това дете, успех доброволци!“ – това е споделено ден по-рано от намирането на Сашко в групата „Намерихме Сашко“.

Споделено е от човек, който се представя за служител на Специализирания отряд за борба с тероризма. Действително има човек – служител с такива имена. Дали той е авторът или някой ползва имената му – засега не знам.

„Търсете от Червена могила на изток, в началото на Голо бърдо“ – и това е споделено там. В деня на намирането.
–––––––––––––-
Спирам до тук…
.

Човешката глупост и наивинитет са безгранични. Особено когато медиите я подгряват или направо я произвеждат, както в този случай.
За мен е напълно безспорно, че Сашко е държан някъде и изкаран сутринта от това „някъде“, за да бъде намерен.

Търсещите, например Христо Кадурин твърдят, че мястото на намирането няколко пъти е претърсвано, вкл. с термокамери и с дронове, но до съкровения момент не са откривали нищо.
.

И няколко въпроса към МВР и Прокуратурата!
1. Имало ли е обаждане от анонимен източник да търсят край Червена могила към Голо бърдо и с достатъчно конкретика за нещо от семейния бит, което било споделено пред анонимния обаждащ се от Сашко (Да)?

2. Прегледани са всички видеозаписи от камерите към изхода от Перник към Радомир и камерите в на входа, в Радомир и на изхода от него, както и тези в Червена могила за превозните средства, преминали онзи ден на изчезването (Не)? Ще ги прегледате ли, ще проверите ли собствениците на всички автомобили и наличието на криминално проявени лица сред тях?

3. Какво намериха проверките на полицията в квартали на София, Перник и Радомир?
4. И някой от вас, „обществеността“, дето я взимат и я правят на зелен хайвер прави ли връзка между изненадващата акция срещу педофилите, каквато не е имало у нас никога в последните десетилетия и изчезването на Сашко?

5. Какво се знае за майката в Англия и обкръжението й там? Какви са данните, получени от тамошните власти и защо за тях се мълчи?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

БЕЛЕЖКА: Преди години едни студенти се „изгубиха“ из Стара планини. Из Джендема. Търсиха ги хиляди, вкл. и с хеликоптери.
Намериха ги и народът тържествуваше!

Бяха изхарчени милиони. Естествено, платиха ги данъкоплатците, а не бащата на единия от тях- виден бизнесмен-милионер, спряган като местен олигарх.

Аз обаче за разлика от всички журналисти и медии не повярвах на евтината мелодрама – същата, която се разиграва и сега.
Лошото е, че и реакциите са същите! Еуфория!
Георги Лилов, Фейсбук

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Историята на Сашко припомни случая с 4-годишния Абди от якорудското с. Бунцево, оцелял в гората 7 денонощия
Next: Мистерията със Сашко се заплита след откриването му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.