Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова снаха попита дали може да ме нарече мама, но дъщеря ми като разбра, стана страшно
  • Новини

Нова снаха попита дали може да ме нарече мама, но дъщеря ми като разбра, стана страшно

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
snashassabamama.jpg

Непознати и близки хора могат да ни изненадат, но не винаги близък човек ще ви изненада добре, а непознат – лошо. Вероятно затова толкова много обичаме да поверяваме тайните си на непознат. 

Например в градския транспорт. Утре няма да помним, но винаги е ценно да усетим топлината на подкрепа. И можете да добавите някаква трагедия, защото партньорът по диалога така или иначе никога няма да чуе другата страна.

И затова непознати понякога стават по-близки от най -близките си. Нека бъде за кратко. Ще споделим подобна история с вас.

Жена изля душата си в писмо, опитвайки се да разреши трудна житейска ситуация. И става въпрос за това какви са непознати и какви са роднините.

Не изпускай тези оферти:

НЕПОЗНАТИ И БЛИЗКИ

„Синът ми се ожени, помислете, когато беше само на двайсет години. И наистина бих ли могла да кажа, че имам нещо против?

… Никой не ми е помагал да отгледам децата си. Съпругът ми си тръгна, когато бяха много малки. Може би затова синът ми си избра момиче, което беше израстнало в детски дом. Той не ми каза нищо, срещнахме се тихо, без особени искания. Сватбата също не беше толкова емоционална и бурна.

Но те живеят в съвършена хармония. Въпреки че, разбира се, бях притеснена. Може ли човек да създаде нормално семейство с възпитание в сиропиталище? Виждам все пак, че е добре за тях. Имат си куче, две котки.… И двамата работят, така изминаха пет години. Имат две деца . Честно казано, не се радвам, когато ги видя.

И какво ме впечатли – съпругата на Косьо, Надя, която веднага дойде при мен и казва, Мария, мога ли да те наричам „мамо“? Аз нямам свои собствени родители, така че нека да ми бъдеш майка?

Разбира се, бях малко изненадана от такава пъргавина, изглеждаше ми нетактично, но не исках да разстройвам сина си. Позволих.

 

 

И тази Надя, значи, такова живо момиче се оказа. Макар и млада, зелена, ще дотича при мен, веднага ще започне да чисти, ще оправи нещо там, някаква баница ще пече във фурната. Казва ми да погледна, а тя прави следващото! И сега ми е сготвено, почистено, а тя ме целува по бузата и вече бяга у дома, за да не остава Косьо дълго време сам с децата.

Непознати и близки

Първоначално ме дразнеше. Тук, мисля, едно безсрамно момиче , навсякъде си вре носа. Молила ли съм я прави нещо?! Но постепенно се примирих. Е, защото е просто, без игрички. В това нямаше нищо злонамерено или неизказано. Тя си е такъв човек. Тя е пълна фурия за Бога! Тя не само се грижи за своето семеюство, но и мен. Разбрах, че това момиче сега ми е много по -скъпо от моето собствено!

Да, Косьо има по -голяма сестра, Жана. Само, че тя ме посреща по-рядко. Омъжи се твърде рано, но се сдоби с момче: Мъжът ѝ е богат, къща, две коли. И, разбира се, деца. Но ако виждам внуците на Косьо често, то Жана рядко. Освен това Жана забеляза, че се влюбих в Надя. Тук възникна проблемът .

Жана ми казва веднъж, защо ти, майко, толкова жалиш за снаха си? Например един зет, съпругът ми, не се радва на такава чест. А аз, твоята собствена дъщеря , защо изпаднах в немилост? Как стана така, че сега й се усмихваш повече, но дори изобщо не ми се обаждаш?

Казвам ѝ, Жана, тя идва при мен почти всеки ден, но се виждаме веднъж месечно. Така че защо да не я уважавам?

Жанка побесня. О, така значи, казва тя. След това изберете – или аз, и семейството ми, или тази никаквица! Ще види тя! Ще измества семейството ми! Докато не се сбогувам с нея, не искам да познавам никого. Нито съпругът ми, нито децата ми ще стъпят тук!

И стана така. Слава Богу, нито Косьо, нито Надя чуха това. Колко срамно, Господи! И не мога да разбера – защо? За това, че снаха ми ме нарича „майка“ … “

Как да постъпя и аз самата не знам!

 

Може би има някакъв съвет за тази жена. Едва ли някога ще успеем да го намерим, но има надежда тя да прочете тази статия и да погледне в коментарите.

 Добрите хора винаги могат да помогнат със съвет. Затова не се срамувайте и не забравяйте да споделите мнението си за това, което мислите за вашето и за другите. Какво трябва да направите в такава ситуация, така че всички да са щастливи?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турски лекар каза какво да правим, за да имаме здраво СЪРЦЕ до дълбока старост
Next: На Жоро Игнатов хич не му се връзват нещата със Сашко: Не вярвам в наивните обяснения

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.