Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уволниха от работа доброволец заради издирването на Сашко
  • Новини

Уволниха от работа доброволец заради издирването на Сашко

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
dddddoaosoasblasb.png

Стопкадър бТВ

Доброволец шокира с признание за издирването на Сашко.

Бездушие и липса на човечност по български. Доброволец бе уволнен, защото търсил 12-годишния Сашко. Това разкри самият доброволец Ивайло Манасиев в предаването “120 минути” по бТВ.

 Той от първия ден участва в издирването на малкото момче, които страда от аутизъм и 9 дни бе в неизвестност. За щастие детето бе намерено невредимо в дере в Радомир на около 7 километра от Профилакториума в Перник, където той изчезна.  

Не изпускай тези оферти:

Ивайло каза, че е направил всичко по закон – пуснал си е отпуск, но въпреки това е бил уволнен. Той работи в сферата на охраната и сигурността.

“Започнахме да проверяваме места, които дори и полицията не беше проверявала, например заводи, обезлюдени къщи. Качвахме се на места, на които и дори професионалните спасители не се бяха качвали, бяхме без оборудване. Все пак успяхме и не загубихме надежда”, разказа Манасиев пред бТВ.

Координирахме се изключително професионално. Събрахме се всички доброволци и си казахме, че има надежда да открием Сашко жив, ако се откажем сега, се отказваме за цял живот, продължи той. 

По думите му обаче е трябвало да се стигне до медиите, за да може полицията да окаже помощ за съвместно търсене на детето. 

“Ние разбрахме още същата вечер, когато Александър беше изчезнал. Още по-лично се обвързах, когато видях бабата на детето. Видях в очите ѝ надеждата. Бяхме трогнати от тази вълна на съпричастност”, каза Ирина Тонева, също доброволец в търсенето на Сашко, пише standartnews.com.

абата на Александър, който бе открит край Радомир след 9-дневно издирване, днес го посети в стаята му в столичната болница „Пирогов“, за да го нахрани и да се увери, че той наистина е добре.

Пред Нова телевизия жената разказа, че още в събота приготвя любимата на внука си супа, убедена, че той ще бъде открит скоро.

„Съвпадение ли беше или не, важното е, че супата му я направих и след два часа казаха, че са го намерили”, споделя Анна Алексова.

С всеки час детето връща силите си, споделя баба му.

„Той вече започва да говори. Казва „тате”, „баба”, казва „супата”, дали идва супата, „банан“, „баница“. Всичко започва да иска. Вече гледам, че е по-жизнен. Не се е променил, само малко е отслабнал”, казва бабата.

Анна се надява внукът й да бъде изписан скоро.

„Вкъщи ще се чувства най-добре. Сега му разказвам „ще си редиш пак пъзели, ще си рисуваш, ще си играеш“. И той така виждам, че гледа по-бодро, по-ведро”, разказва Анна Алексова.

„Сашко е много по-добре!“. Това написа в профила си във Facebook бащата на 12-годишното дете Александър Цветанов. Той показа и първа снимка на детето от болничната стая. 

От „Пирогов” също потвърдиха, че детето се възстановява бързо, но не дадоха отговор кога ще го изпишат.

„Детето е в много добро общо състояние. Няма някакви наранявания или увреди, които да застрашават живота или здравето му”, каза директорът на „Пирогов” д-р Валентин Димитров.

Сред основните версии остава и тази за отвличане.

„Логично е да проверим версията дали не е държано някъде против волята му. Аз лично бих се притеснил и едва ли мога да преценя дали мога да оцелея 9 дни без храна, вода и без дрехи в планинска местност по това време на годината. Всичко е въпрос на доказателства”, каза Иван Гешев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълен обрат с обвинителите на бащата на Сашко
Next: Сашко се намери, но не и малкият Мариян от село Николаево

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.