Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шесто чувство? Ето какво направила бабата на Сашко часове, преди да го открият
  • Новини

Шесто чувство? Ето какво направила бабата на Сашко часове, преди да го открият

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
sashasbkasbkasob.jpg

След „чудото“ с откриването на 12-годишния Александър в събота след 9-дневно издирване, все още остават много неизяснени обстоятелства и въпроси във връзка с това, как момчето е оцеляло само в гориста и планинска местност толкова дълго време. Надяваме се те скоро да намерят своя отговор.

Междувременно роднините на Сашко така и не изгубиха вяра, че ще го видят отново жив.

Бабата на Александър днес го посети в стаята му в столичната болница „Пирогов“, за да го нахрани и да се увери, че той наистина е добре.

Пред Нова телевизия жената разказа, че още в събота приготвя любимата на внука си супа, убедена, че той ще бъде открит скоро.

Не изпускай тези оферти:

„Съвпадение ли беше или не, важното е, че супата му я направих и след два часа казаха, че са го намерили”, споделя Анна Алексова.

С всеки час детето връща силите си, споделя баба му.

„Той вече започва да говори. Казва „тате”, „баба”, казва „супата”, дали идва супата, „банан“, „баница“. Всичко започва да иска. Вече гледам, че е по-жизнен. Не се е променил, само малко е отслабнал”, казва бабата.

Анна се надява внукът й да бъде изписан скоро.

„Вкъщи ще се чувства най-добре. Сега му разказвам „ще си редиш пак пъзели, ще си рисуваш, ще си играеш“. И той така виждам, че гледа по-бодро, по-ведро”, разказва Анна Алексова.

„Сашко е много по-добре!“. Това написа в профила си във Facebook бащата на 12-годишното дете Александър Цветанов. Той показа и първа снимка на детето от болничната стая.

От „Пирогов” също потвърдиха, че детето се възстановява бързо, но не дадоха отговор кога ще го изпишат.

„Детето е в много добро общо състояние. Няма някакви наранявания или увреди, които да застрашават живота или здравето му”, каза директорът на „Пирогов” д-р Валентин Димитров.

Сред основните версии остава и тази за отвличане.

„Логично е да проверим версията дали не е държано някъде против волята му. Аз лично бих се притеснил и едва ли мога да преценя дали мога да оцелея 9 дни без храна, вода и без дрехи в планинска местност по това време на годината. Всичко е въпрос на доказателства”, каза Иван Гешев.

Continue Reading

Previous: България се моли! Полицай Кирил Петков е в тежко състояние
Next: Прокурор от Перник с извънредна информация за майката на Сашко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.