Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия: Напусна ни доц. д-р Миглена Стамболийска
  • Новини

Трагедия: Напусна ни доц. д-р Миглена Стамболийска

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
milenastamboliiska.jpg

Снимка Pixabay

Доц. д-р Миглена Стамболийска е починалa внезапно на 20 ноември. Тъжната вест съобщиха от УМБАЛ „Света Марина“ във Варна.

„Напусна ни един безкрайно добър човек и приятел, прекрасен колега, еродиран учен и професионалист, пример за подражание със своята честност, всеотдайност, отзивчивост и доброта“, пишат колегите ѝ от университетската болница и МУ – Варна.

Доц. д-р Миглена Стамболийска е родена на 26.04.1954 г. в Шумен. Завършва медицина във ВМИ-Варна през 1079 г. От 1981 г. е лекар в Клиниката по гастроентерология. Придобива специалности по вътрешни болести (1984) и гастроентерология и диететика (1986). Последователно е асистент, старши и главен асистент в Учебен сектор по гастроентерология (1981 – 2014).

Не изпускай тези оферти:

Завеждащ лекар на гастроентерологично отделение (1997 – 2000), а от 2010 г. до 2013 г. е завеждащ Ендоскопски център към Клиниката. През 2014 г. придобива образователна и научна степен „Доктор“ с дисертационен труд на тема „Съвременни клинико-диагностични и терапевтични аспекти на инфекцията с Helicobacter pylori“.

От септември 2015 г. заема академична длъжност „Доцент“. Автор е на 2 монографии, съавтор на 5 учебника и 3 ръководства. Има над 80 публикации и над 90 участия в национални и международни научни форуми.

Специалист по Вътрешни болести и Гастроентерология, с над 30 годишен стаж като гастроентеролог. Владее и упражнява всички високо специализирани дейности като: диагностична и терапевтична горна и долна ендоскопия, абдоминална ехография- 1-во и 2-ро ниво с доплерово изследване.

През целия трудов стаж работи в Клиника по Гастроентерология при УМБАЛ Св. Марина , Варна. Работи по проблемите на гастроентерологията и хепатологията. Водещи направления в нейната клинико- диагностична и терапевтична дейност са:

Киселинно –обусловените заболявания, Хеликобактер пилорна инфекция, Хронични възпалителни заболявания на червата( болест на Крон, язвен колит), Тумори на гастроинтестиналния тракт, Алкохолна и неалкохолна мастна чернодробна болест, Жлъчнокаменна болест и нейните усложнения, Болести на панкреаса и перитонеума.

Доц. Стамболийска е водещ експерт по въпросите на Хеликобактер пилорната инфекция и Хронични възпалителни заболявания. Била е на специализации в Холандия, Турция. Активно е участвала в международни национални конгреси, симпозиуми и конференции с изнасяне на доклади и постерни представяния. Има голям опит като изследовател с участия в много клинични проучвания с изпитване на лекарства.

Член е на Българското дружество по Гастроентерология Ендоскопия и Абдоминална ехография, на Съюза на учените в България, на Международния Гастрохирургичен клуб, на Европейската организация за изучаване на болест на Крон и язвен колит и на Балканското дружество по Вътрешни болести.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Олиото, което е в пъти по-полезно за сърцето от зехтина
Next: Извънредно! Агресивни пациенти избягали от психиатрична болница, били в изоставена бензиностанция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.