Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трифонов: Десетки българи ходят в Гърция да ядат дзадзики, но днес разбрах нещо жестоко
  • Новини

Трифонов: Десетки българи ходят в Гърция да ядат дзадзики, но днес разбрах нещо жестоко

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
trrrifnfoasoovasv.jpg

Лидерът на ИТН Слави Трифонов с публикация в страницата си във фейсбук. Шоуменът е огорчен, че 8 улици в Атина и 10 улици в Северна Гърция се наричат “Василий Втори българоубиец“, а много българи, които уж се броят за патриоти, не обръщат внимание на този факт.

Знаете ли какво значи “Калоян“?

Едно от най-хубавите имена, един от най-смелите мъже, толкова важен за българската история – цар Калоян.

“Калоян“ идва от гръцки и означава “Хубав Иван“. “Кало“- хубав и “ян“ – Иван. Защото цар Калоян е бил висок, едър мъж, хубав, и оттам – Калоян. Много български мъже съм сигурен, че с гордост носят това име – Хубавия Иван.

Не изпускай тези оферти:

Цар Калоян… Много улици в България, училища и какви ли още не сгради и институции, носят името на цар Калоян.

А знаете ли какво значи “Скилоян“?

Означава “Звярът Иван“или “Кучето Иван“, защото така са му викали гърците, византийците по-точно. Защото ги е клал, драл и обезкостявал в буквалния смисъл и много ги е било страх от него.

А знаете ли какво означава “Василий Втори Вулгароктонос“?

Може би някои от вас са се сетили – означава “Василий Втори българоубиец“. Той е ослепил войниците на цар Самуил. Хиляди. На всеки 100, по един с едно око да ги води.

Можете ли въобще да си представите тази неописуема, чудовищна и нечовешка по своята жестокост сцена? Как едни хора с нажежени железни метални пръчки ослепяват човек след човек.

Аз не мога да си го представя. Щото ми става нечовешко. Заради това адско “геройство“ Василий Втори е наречен “българоубиец“.

И защо ви разказвам всичко това? Защото 8 улици в Атина и 10 улици в Северна Гърция се наричат “Василий Втори българоубиец“.

“Къде живееш, бе малака?“ “На Василий Втори българоубиец 35″.

Колко абсурдно, абстрактно и откачено звучи, но е факт. Толкова много българи ходят в Гърция. Само да дойде празник или лято, и на българо-гръцката граница не може да се мине.

Десетки хиляди българи отиват в Гърция, защото в Гърция е готино. И аз съм ходил в Гърция много пъти, но днес разбрах за тия улици. 18 улици. 10 в Северна Гърция и 8 в Атина се казват “Василий Втори българоубиец“.

Значи гърците се гордеят. Няма проблем да ни взимат парите като туристи и няма проблем да си кръщават улиците с името на човека, носещ прякора “Българоубиец“.

И к’во сега, трябва ли да започнем да си кръщаваме улиците цар Скилоян, българският цар, който е клал и драл гърци в буквалния смисъл?

“Къде живееш, бе Пешо?“ “Ми на улица цар Скилоян 35″.

Даа.. големи сме патриоти. Тая информация едва ли ще промени българо-гръцката граница да се задръства от хора, които ще отиват да ядат дзадзики в Гърция. И няма абсолютно никакво значение как им се казват улиците.

И така, ако гледам фактите, има разлика между нас и гърците. Те накараха македонците да си прекръстят държавата от Македония на Северна Македония, а ние ги пуснахме да кандидатстват в Европейския съюз, въпреки че ни псуват, обиждат и обругават всеки ден по всякакъв начин. Щото сме патриоти. Особено на маса, когато ядем дзадзики.

“Ти ли, бе Слави Трифонов, ти ли си най-големият патриот? Не ми говори за история, а ми кажи що бутна правителството“.

Опа, обърках се, това трябва да е първият коментар под това, което написах.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мaйкa зaбeлязвa, чe дeтeтo й се cмee cтpaннo. Кoгaтo лeкapят виждa бeбeтo, тoй e уплaшeн дo cмъpт
Next: Извънредно: Брутален екшън затвори АМ Тракия до Църна маца тази сутрин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.