Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жената на Вежди Рашидов се обясни в ЛЮБОВ. Двамата греят от щастие на паубата на яхта
  • Новини

Жената на Вежди Рашидов се обясни в ЛЮБОВ. Двамата греят от щастие на паубата на яхта

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
vejdajsdiasidas.jpg

Вежди Рашидов и съпругата му Снежа Бахарова са пример за семейна хармония и разбирателство. 30 години след началото на любовната им история двамата продължават да правят романтични жестове един към друг, пише „Ретро„.

Шефът на Народното събрание и лекарката не се притесняват да афишират чувствата си, а отскоро д-р Бахарова радва приятелите си с романтични кадри със съпруга ѝ в социалните мрежи.

Половинката на Вежди Рашидова е публикувала няколко техни снимки от една от последните им ваканции насред Йонийско море. Под един от фотосите, на които двамата греят от щастие, лекарката е написала „Завинаги и напред!“.

Романтичният кадър прилича на излязъл от филмовата класика „Титаник“, защото Вежди и Снежа позират на върха на палубата на яхта, точно като героите от филма Роуз и Джак, изиграни от Кейт Уинслет и Леонардо ди Каприо. Впечатляващата снимка е щракната в открито море, насред тюркоазените заливи край гръцкия остров Кефалония.

Не изпускай тези оферти:

Той е сред любимите летни дестинации на председателя на парламента и съпругата му, като най-силно двамата са впечатлени от красотите на древния град Сами, който се намира на острова. „Чудесни сте“, „Бъдете здрави и щастливи“, „Невероятни сте“ са само част от коментарите, отправени към двойката от техни приятели.

Макар да сключват брак едва през 2006-а и миналата година да празнуваха стъклена сватба – 15 години като съпрузи, всъщност любовта им пламва далеч преди това. С Вежди Рашидов Снежа се запознава по най-класическия начин – на купон: „Беше съвсем случайно, както стават хубавите неща.

На рожден ден на приятел, който после ни стана кум“. Между запознанството и сватбата им минават цели 14 години. И той, и тя, имат по един брак зад гърба си и по една рожба. Когато се срещат, синът на Вежди Вадим е на 21, дъщерята на Снежа – Гергана – на 10. Днес, вече пораснали, двамата наследници са в прекрасни отношения и много близки.

Когато говорят за връзката, брака и любовта си, Рашидов и съпругата му са единодушни – минават през страшно много перипетии и днес са по-щастливи от началото. Д-р Бахарова е плътно до големия скулптор и в един от най-трудните моменти в живота му – битката с тежкото заболяване, а той не крие, че тя му е дала сили да се пребори.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цвети, която се бори за живота си: Получих рак за подарък
Next: Не могат да ни пипнат на работното място, ако страдаме от определени болести

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.