Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Русия отново ще произвеждат Москвич след оттеглянето на Рено
  • Новини

В Русия отново ще произвеждат Москвич след оттеглянето на Рено

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2022
mosksivaisviaskcas.jpg

Булфото

След две десетилетия пауза в Русия отново се произвеждат автомобили „Москвич“, предадоха световните агенции. Очаква се днес да започне производството на нов модел на популярната през социализма марка.

Поточната линия е разположена в завода в Москва, в който доскоро френският автомобилостроител „Рено“ (Renault) произвеждаше своите модели. Фабриката, която тази година бе продадена от западната компания на руските власти ще се казва „Московски автомобилен завод Москвич“, предаде Екон.бг.

Заради санкциите наложени на Русия заради инвазията ѝ в Украйна, „Рено“ беше принудена да продаде своя дял в руската компания „Автоваз“, като по този начин се изтегли от пазара, в който бе навлязла в началото на века. Сделката за завода и за дела ѝ в „Автоваз“ бе за 2 рубли, като френският производител си запази право да си върне обратно собствеността в рамките на 6 години.

Не изпускай тези оферти:

По информация на в. „Файненшъл Таймс“ производителят на „Клио“ и „Меган“ е отписал активи за над 2.2 млрд. евро в резултат на сделката, при която нови собственици на завода станаха кметството на Москва и изследователския институт НАМИ.

Съобщението за възобновяване на производството бе направено от технологичния партньор на новите собственици „Камаз“.

Очаква се до края на годината да бъдат произведени около 600 бройки от нов модел „Москвич“. Новите собственици планират да произвеждат в близко бъдеще по 100 хил. автомобила годишно, а наскоро кметът на Москва Сергей Собянин заяви, че е възможно в близките 2-3 години от конвейра да слизат и автомобили с електрическо задвижване.

По оценки на „Ройтерс“ заявената цел е далеч от средната производителност на автомобилния завод, която е около 200-300 хил. бройки годишно.

През пролетта бе съобщено, че руският завод може да заимства технологии от китайската компания Джей Ай Си (JAC). Преговорите за това също се водят от „Камаз“.

Последният модел на руския производител е пето поколение „Москвич“, което носи името „Святогор“ и представлява леко модифицирана версия на популярния модел „Алеко“ (2141). Последната бройка от него слиза от поточната линия през 2001 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Има загинал! Цистерна гръмна в близост до граничен пункт Дунав мост в Русе. Взривената цистерна е избухнала в пламъци
Next: Правосъдието ни като всичко останало – дъно! Условна присъда за сириеца, убил двама полицаи в Бургас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.