Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейни тайни: Натали Трифонова е по-голяма от брат си с 28 години, а баща ѝ
  • Новини

Семейни тайни: Натали Трифонова е по-голяма от брат си с 28 години, а баща ѝ

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2022
nanasnasotaostoast.jpg

Натали Трифонова неведнъж е споделяла, че е израснала само с майка си, а с баща си не била близка. Едва наскоро синотпичката и водеща на Би Ти Ви успяла да затопли отношенията си с него.

Родителите на дългокраката блондинката отдавна са разделени, а татко й има син от втория си брак. Момченцето е на 3 години. След като станала кака, хубавицата решила да се сближи с баща си и брат си.

Натали е разказвала, че израснала далеч от родителя си, който напуснал семейството, когато тя била 10-годишна. Заминал за чужбина по работа и почти не общувал с дъщеря си.

Когато научила, че ще има братче, синоптичката настояла да изгради връзка с него, пише hotarena.net. С малкия Теодор имат цели 28 години разлика във възрастта, но красавицата се надявала някой ден да намеря допирни точки и да станат близки.

Не изпускай тези оферти:

Неотдавна Трифонова публикува стара снимка на родителите си в социалната мрежа и умили голяма част от феновете си. От кадъра личи, че чаровната блондинка е наследила хубавите черти и на майка си, и на баща си. „Истината е, че съм по-близка с мама. С нея сме приятелки, споделяме си всичко”, коментирала е звездата.

Всички, които познават майката на Нaтали, са категорични, че двете изглеждат по-скоро като сестри. 52-годишната Ванина родила щерка си много млада и бързо се разделила с тогавашния си съпруг, защото бракът им се изчерпал. След развода Трифонов започнал работа извън България и рядко виждал детето си.

Майката на водещата я отгледала сама и макар че срещала трудности, не се предала в стремежа си да й даде най-доброто. Ванина се преместила от Велико Търново в София, за да практикува професията си на зъболекар. Тя отворила собствен кабинет, а малката Натали записала в столично училище.

„Мама е най-важният човек в моя живот. Не знам какво бих правила без нея. Изключително тежък момент преживях, когато преди години катастрофирахме с мотор на остров Миконос. Тогава аз бях добре, но съществуваше опасност за нейния живот”, връща лентата на спомените синоптичката.

Инцидентът се случил за секунди и успял да вгорчи лятната почивка на водещата. След удара тя намерила майка си да лежи на земята в безсъзнание и светът й се сринал. Минутите, в които чакала линейката да пристигне, й се сторили като безкрайна вечност. Блондинката реагирала светкавично, позвънявайки на телефона за спешна помощ, а после се свързала и с баба си Маргарита, която е лекар.

„Хем бях в паника, хем се държах, защото бях единственият човек, който можеше да й помогне. Първо се обадих на баба ми, после водих разговори и с други доктори, които са познати на нашето семейство, за да разбера какво е състоянието на майка. Случилото се много ме промени и станах по-отговорна”, разказвала е Трифонова.

След като прехвърли 30-те, Натали все по-често се замисляла за момента, в който самата тя ще стане майка. Много й се искало да забременее, но пък и търсела най-подходящия мъж за тази цел. Със сигурност кандидати за сърцето й не липсват. „Мечтая си за семейство, за деца. Чувствам се готова за това”, споделяла е звездата на Би Ти Ви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тихите води са най-дълбоки: Веселка от Фермата разтърси ефира
Next: Мястото в България да си купиш домашно сирене по 10 лева килото и телешки буркани по 12

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.