Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси Цонева: Много се измъчи душицата на баба. Сега най-после ще бъде при баща ми
  • Новини

Деси Цонева: Много се измъчи душицата на баба. Сега най-после ще бъде при баща ми

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2022
dessisianahaidid.jpg

„Много се измъчи душицата на баба ми. По-добре, че си отиде, сега най-после ще
бъде при баща ми“. Това каза с болка Деси Цонева, внучката на легендарната говорителка
Анахид Тачева.

 

Опелото на покойната тв дикторка от златните години на БНТ в столичния храм „Свети
Седмочисленици“ за пръв път от много време събра цялото семейство, включително
и дъщеря й Теодора, която по принцип избягва светлините на прожекторите.

От името на семейството съболезнования приемаха Деси Цонева и дъщерята на покойната
тв звезда от втория й брак с бизнесмена Васил Тачев, също кръстена Анахид. По
думите на близки приятелки на именитата говорителка младата и много стилна в траура
си дама прилича поразително на красивата си майка.

Не изпускай тези оферти:

 

Анахид-младша бе пристигнала от САЩ със съпруга си и сина си. Именно те ще отнесат
в Америка праха на майката на известния тв журналист Митко Цонев, също отишъл
си без време, поясни дъщеря му Деси.

„Урната с праха на баба ми няма да остане в България, ще я положат в дома на
съпруга й чичо Васил. Но в един момент ще я върнат тук и ще я погребат до баща
ми“, сподели внучката на покойната говорителка. Наскоро тя разкри, че ненадейната
кончина на баща й буквално съкрушила баба й.

 

Деси Цонева добави, че „тя наистина
беше добре“, но заболяването й не предполагало обрат, а само влошаване. „При тази
болест краят често настъпва много бързо“, допълни племенникът на Анахид.

За прощалната церемония друга тв легенда от близкото минало – Мария Янакиева,
бе избрала не траурно облекло, а яркожълт лоден.

„Искам да я помня жива. Аз съм в телевизията от 1971 г. и Ани веднага стана една
от най-близките ми колежки. Запазихме приятелството си до края. Не мога да я забравя!“,
довери през сълзи Янакиева.

Сломена от мъка бе и най-старата приятелка на тв дикторката Росица Нушкова, дългогодишен
монтажист и режисьор в БНТ.

 

„59 години бяхме заедно с Ани! По-красив душевно и физически от нея човек не
съм срещала през живота си. Благородна, фина, добра, отзивчива, принципна, лъчезарна,
великолепен професионалист…

Това беше Ани. Много, много ще ми липсва“, хлипаше
възрастната дама, която е работила бюро до бюро с Анахид Цонева-Тачева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестоката цена на славата: Над 8 месеца тя яде само по 3 ябълки на ден – ето как изглежда след 5 години
Next: От последните минути! Засякоха полицаи по време на скандална далавера, сложиха им белезниците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.