Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова версия за чудодейното оцеляване на Сашко: Ето защо хиляди хора не го откриха дни наред
  • Новини

Нова версия за чудодейното оцеляване на Сашко: Ето защо хиляди хора не го откриха дни наред

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2022
sashaskhasojitetel.jpg

Още в първия ми пост миналата седмица написах, че:

„Няма как на тъмно и в пресечена местност да измине дълго разстояние, което значи, че не се е отдалечил много от Перник“…

„Няма как такова ходене без вода, без храна, без фенерче да те изведе в тъмното на далечно разстояние извън града“.

И какво се оказа? Оказа се точно това – че Сашко не е далеч от Перник, а само на няколко километра от града. Намерен е в землището на село Червена могила, което е на около 7 километра от Перник. Нищо и никакво разстояние.

Не изпускай тези оферти:

И тук идва интересното. Живях в Радомир и познавам района около този град, където е и близкото село Червена могила. До селото е заводът за тежко машиностроене със същото име – „Червена могила“, в който работих малко по стажа ми като механик.

В землището на село Червена могила е местността Растова глава, където преди години редовно се провеждаше годишния събор на Радомир. Ето защо познавам и района около това село.

Поради това ми стана много чудно как така 9 дни точно в този район не бе открито детето?

И още тогава заподозрях:

„Него го няма. Това е невъзможно, ако е самичък навън“… „Ако детето е все още в града, то е скрито някъде. Повтарям – скрито. А не скрило се“.

Оказа се точно това – че момчето не е било 9 дни навън в планината, а е било прибрано и пазено, давана му е вода и храна. Затова, когато го намериха, Сашко не беше премръзнал. Без топла връхна дреха и бос 9 дни навън в този студ се стига до хипотермия през нощта с фатален край или поражения, а при него няма такова нещо.

Прегледите в болница „Пирогов“ показват нормален здравен статус, нормално състояние на тялото и нормално функциониращи органи. Кръвните изследвания доказват, че е приемал храна. Изводът: Сашко не е гладувал. А не е гладувал, понеже не е бил 9 дни и нощи навън в планината изгубен. А не е бил навън в планината, понеже още в първия ден е бил прибран и скрит.

Ето защо хиляди хора, техника и кучета не го откриха навън при дни наред интензивно търсене навсякъде.

Сашко го пуснаха накрая. Нарочно го пуснаха бос, за да не може да ходи в гората и да не се отдалечи от зоната, предвидена да бъде намерен в нея. Това е зона (и съседните около нея), проверявана щателно неведнъж. Как хора, кучета и техника не го засякоха при предните търсения в тази зона и нейни съседни зони? Пък като го пуснаха Сашко, бързо го намериха там.

И не, не ми излизайте със смешната теза, че Сашко притежава свръхчовешки способности да издържи 9 дни и нощи на есенно-зимен студ навън (бос и без топла връхна дреха), особено нощем, когато температурата пада до нулата и под нулата горе в планината.

Че притежава свръхчовешки способности да издържи 9 дни и нощи без вода и храна. Че притежава свръхчовешки способности да разиграва на криеница хиляди хора, и най-вече кучета и техника.

Сашко не е Васил Левски, не е Рамбо, не е агент 007, не е Батман или Супермен. Не го хиперболизирайте и не измисляйте митове и легенди за негово чудо на оцеляване.

Няма чудо. Нещата са прозаични – бил е прибран, скрит и хранен. И понеже е аутист, се надяват той да не обясни къде е бил, а ако все пак каже нещо, ще решат, че си въобразява, че си измисля, че живее в свой собствен причудлив свят на вълшебства и не знае какво говори.

Ако някой се заблуждава, че 9 дни и нощи горе в планината бос и без топла връхна дреха, без храна и вода е нищо работа и затова Сашко е оцелял, то нека се пробва и отиде по анцуг в планината да го видим колко часа ще издържи там, камо ли пък дни.

И накрая. Спрямо Сашко е извършено криминално деяние – отвличане и противозаконно лишаване от свобода, което си е престъпление по Наказателния кодекс.

Continue Reading

Previous: Мъжът на Жени Джаферович разказа за тормоза и заплахите към семейството
Next: Зимата за шофьорите стана още по-скъпа! Цените на зимните продукти скочиха до небето

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.