Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина Айрийн Кара, изпяла Флашденс
  • Новини

Почина Айрийн Кара, изпяла Флашденс

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2022
airasiriasrnasnras.jpg

Кадър Ютуб

Айрийн Кара, прочула се с песните към филмите Fame и особено с Flashdance, почина на 63 години, съобщи нейната говорителка. Композитор, музикант и изпълнител, тя си е отишла в дома си във Флорида, като причината за смъртта ѝ не се посочва, предаде Дневник.

„Това е абсолютно най-лошата част от това да представляваш някого. Не вярвам, че пиша това, още по-малко да го съобщавам като новина. Моля, споделете мислите и спомените си за Айрийн. Ще прочета всяка една от тях и знам, че тя ще се усмихва от Рая. Тя обожаваше феновете си“, написа Джудит Мууз.

Като дете Кара учи музика, танци и актьорско майсторство и има участие на театралната сцена и в телевизията, включително в шоуто на Джони Карсън през 70-те години.

Не изпускай тези оферти:

Славата ѝ буквално избухва през 1980 г. с екранизацията на Fame („Слава“), в който първоначално е избрана да участва като танцьорка, но ѝ дават да играе ученичката в арт колеж Коко Ернандес – роля, написана специално за нея. Кара пее и титулната песен за филма, вдъхновил много млади хора да се занимават с танци, хореография и сценични изкуства.

За едноименната песен тя получава две награди „Грами“ – за най-добър нов творец и за най-добър женски поп вокал.

Във филма тя изпълнява и баладата Out Here on My Own и двете песни имат ключова роля за превръщането на албума с музиката към филма в няколко пъти платинен.

Номинирана е за Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл, а списание „Билборд“ я определя за „най-добрият нов соло изпълнител“.

На следващата година двете песни са номинирани за награда оскар, като за пръв път в историята на най-почутите американски кино награди се отдава такава чест на един филм. Също за пръв път и двете песни се изпълняват от една певица. Айрийн Кара получава и шанса за пее на гала вечерта.

Оскарът идва през 1983 г., когато е отличена за най-добре песен за Flashdance от едноименния филм. Тя участва в написването на текста заедно с Кийт Форси, а песента е композирана от Джорджо Мородер, който тогава работи с диско звездата Дона Самър. За пръв път жена от смесен брак между баща от латиноамерикански произход (емигрант от Куба) и чернокожа) печели оскар извън категориите за актьори.

Следват „Грами“ за най-добро изпълнение на поп вокал от певица, Златен глобус за най-добра оригинална песен и Американска музикална награда за най-добра R&B музикант.

Тя продължи да композира и пее дълги години и имаше турнета с групата си, но кариерата ѝ се сблъска бързо с проблеми още в средата на 80-те години.

Като основна причина се посочва съдебният ѝ иск от 1985 г. за 10 милиона долара срещу звукозаписната компания Network Records, издаваща музиката ѝ, и мениджъра ѝ от Al Coury. Тя ги обвини, че не ѝ плащат полагащите се хонорари, но делото се проточи години наред, разходите се трупаха и се смята, че спечелените в крайна сметка 1.5 млн. долара са по-малко от похарченото за адвокати.

Съдебната сага не само доведе почти до спиране на творческата ѝ работа, но и накърни репутацията ѝ в музикалния бизнес, в който започнаха да я избягват, нямаше и добри покани за актьорско участие във филми, въпреки наградите ѝ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьорът от ТАКСИ се оказа истински ЗЛОДЕЙ в живота, престъпленията му надхвърлят десет
Next: Днес е свят ден-почитаме Детепазителя! 13 чудни имена черпят днес, а жените спазват строги забрани

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.