Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптици бият аларма: Зимата сковава България още утре. Девет области са с обявен жълт код
  • Новини

Синоптици бият аларма: Зимата сковава България още утре. Девет области са с обявен жълт код

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2022
zaiamsmdasdiasv.jpg

Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) издаде предупреждение за опасно време в неделя.

нимх кодове
НИМХ

Според прогнозата на НИМХ за девет области е издаден предупредителен жълт код за сняг и поледици.

Потенциално опасно времето може да бъде в областите Благоевград, Видин, Враца, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, София-град и София Област.

Не изпускай тези оферти:

„През следващите 48 часа, времето над Западна и Централна България ще се определя от приближаващ висок циклон, позициониран над Южна Сърбия и Северна Македония.

Очакваните валежи над Северозападният Предбалкан и Югозападна България ще са от сняг, а дъжд ще вали в Северозападна България. Повишава се риска и от възможни поледици! По-интензивни ще са валежите привечер и през нощта срещу неделя“, предупреждава и сайтът за метеорологични прогнози Meteo Balkans.

Според прогнозата на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) през нощта ще преобладава ясно време, но от запад облачността ще започне да се увеличава и вплътнява.

Атмосферното налягане е по-високо от средното за месеца, вечерта ще започне да се понижава. Минималните температури ще са между минус 2° и 3°, в София – около минус 2°.

Утре от запад увеличението на облачността ще продължи и след обяд над цялата страна ще е предимно облачно. По-късно през деня в Западна България ще има слаби валежи от дъжд, в Предбалкана и високите западни полета – от сняг, на места ще се образува тънка снежна покривка.

Ще духа слаб, в Източна България – умерен североизточен вятър. С него ще нахлува студен въздух, температурите към 14 часа ще са между 4° и 9°, в София – около 4°.

По Черноморието облачността ще е променлива, след обяд предимно значителна. По южното крайбрежие ще има валежи от дъжд. Ще духа умерен североизточен вятър. Максималните температури ще са 8°-10°. Температурата на морската вода е 14°-15°. Вълнението на морето ще е 2-3 бала.

Над планините от запад облачността ще се увеличава и вплътнява. След обяд в масивите от Западна България ще има валежи, предимно от сняг. Там ще духа умерен югозападен, а на изток – североизточен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 0°, на 2000 метра – около минус 4°.

В началото на новата седмица в западната половина от страната ще духа слаб до умерен вятър от изток-североизток, в източната – умерен до силен, от североизток; с него температурите още ще се понижат.

Ще бъде облачно. През нощта срещу понеделник на места в Западна България ще превали слаб дъжд, в Предбалкана и високите полета – сняг.

В понеделник валежи ще има главно в Източна България, повече по количество ще са в югоизточните райони, а на места в Централния Предбалкан и Лудогорието дъждът ще преминава в сняг. Във вторник ще превалява главно в североизточната част от страната, предимно дъжд, на отделни места валежите временно ще са умерени и силни, а в Лудогорието отново ще вали дъжд и сняг.

Минималните температури ще са между минус 1° и 4°, а максималните ще са в по-широки граници, от 1-2° до 8-9°.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова жестока катастрофа с полицейска кола на магистрала Тракия
Next: Удря ни мощен студ и сняг от утре! Предупреждение за опасно време и жълт код

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.