Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Брокер обясни защо искат €400 000 за тристаен в софийския Надежда
  • Новини

Брокер обясни защо искат €400 000 за тристаен в софийския Надежда

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2022
brorekrkaksrkasr.jpg

Столичният комплекс „Надежда“ е на път да се превърне в квартала на богатите „Ориндж Каунти“. Заради близостта си до метрото и нормалните цени на жилищата той е сред най-предпочитаните райони за покупка на апартамент, съобщиха брокери., пише Телеграф бг. 

„Мога да кажа, че най-продаваемите имоти са панелни жилища в стандартни квартали на адекватна цена. Има хора, които си харесват районите в по-крайни комплекси – „Надежда“, „Люлин“, „Дружба“, съобщи Константин Пандов, който е собственик на две агенции за недвижими имоти.

Предпочитания

Не изпускай тези оферти:

Той уточни, че хората, които не се занимават с имоти, остават с впечатлението, че има квартали, които са много предпочитани.

„По-скоро има квартали, които са с по-добър имидж“, обясни експертът.

По думите му районите с не толкова добър имидж като „Люлин“ и „Дружба“ са сред най-предпочитаните с изключение на блоковете тип общежития.

„Като се абстрахираме от тях, стандартен апартамент в нормален квартал и на нормална цена се продава лесно“, подчерта Пандов.

Завишение

Той допълни, че масово цените на имотите са завишени.

„Има смехотворни обяви, видяхме оферта за панелен тристаен за 400 000 евро, а пазарната му цена е 130 000 -140 000 евро“, каза още специалистът.

Той изтъкна, че пазарът в момента е в застой.

„Може би сега е пикът на цените. Очаквам да има успокояване на пазара, което да доведе до намаляване на стойностите“, подчерта Пандов.

Квадратура

Експертът беше категоричен, че хората, които разбират от имоти, не говорят за цена на квадрат.

„При новото строителство в площта влизат и общите части, а при старото не се включват. Реално една гарсониера в „Стрелбище“ в цена на квадратен метър може да изглежда като ново строителство, двустайно, но с детайли.

Но двустайният ще е с площта на гарсониерата, защото на новото строителство двустайните са с бокс към хола и отговарят на старите площи за едностайни“, добави Пандов.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-здравословната храна в света: понижава холестерола и кръвното налягане, предпазва от инфаркт и инсулт
Next: България побеля! Ето къде снегът ще натрупа най-много

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.