Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На живо от мястото: Жена на моряк си хвана любовник и той уби жестоко мъжа й
  • Новини

На живо от мястото: Жена на моряк си хвана любовник и той уби жестоко мъжа й

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2022
dasdasdoaspdaspdsa.jpg

35-годишния Алихан М. бе оставен от варнеския окръжен съд в ареста след като се е опитал да убие мъжа на любовницата си. 

На 24 ноември той е бил привлечен като обвиняем за опит за убийство на 30 годишен мъж, когото намушкал с нож. Деянието е извършено във Варна на 16 август тази година, като след това обвиняемият се е укрил и е бил открит в Крапец. При задържането му, той се представил с фалшива лична карта. Алихан М. живее в България от 14 години.

Според обвинението, турският гражданин имал любовна връзка със съпругата на пострадалия, който бил моряк. Изтъкнато беше, че продължително време е проявявал агресия спрямо жената, с която имал отношения. За това свидетелствали подадените от нея сигнали в полицията.

За това престъпление, Наказателният кодекс предвижда наказание от 10 до 20 години затвор.

Не изпускай тези оферти:

Адвокатът на Алихан помоли съда за определяне на мярка за неотклонение „домашен арест“. Изтъкна, че мъжът е имал възможност да напусне страната, след престъплението и да се укрие, но не го е направил. Освен това, според защитата, вследствие на деянието, не били настъпили животозастрашаващи последици за пострадалия.

Алихан М. поиска от съда по-лека мярка за неотклонение, като подчерта, че всичко се е случило заради съпругата на пострадалия. Поиска от съда „домашен арест“, тъй като от 14 години не бил виждал кучето си, а от 3 години и половина не бил посещавал семейството си в Турция, предаде морето.нет.

След като се запозна с доказателствата и материалите по делото, съдебният състав на Варненския окръжен съд прецени, че са налице кумулативно изискуеми предпоставки за определяне на първоначалния арест. За съда са налице достатъчно данни, от които да бъде направен обоснован извод за авторството на престъплението, в което е обвинен Алихан М.

Според закона, деянието е тежко умишлено и за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ над 5 години.

По делото безспорно е установено, че след опита за убийство през август, 35-годишният мъж се е укрил и е бил задържан едва на 24 ноември.
Освен това е извършил и още едно престъпление – легитимирал се е с фалшива лична карта.

От изложените факти, съдебният състав направи извод, че се касае за личност склонна да извършва престъпления, поради което опасността той да се укрие или да извърши друго е реална.

Заради изложените съображения, Варненският окръжен съд прецени, че към момента най- подходящата мярка за неотклонение, която може да определи на Алихан М. е най- тежката, а именно – „задържане под стража“. Определението полежи на обжалване, като в този случай делото ще се разгледа на 6 декември.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия в Монтанско: Откриха обесен 17-г. Мариян, след като си тръгна от училище
Next: България е почернена! Откриха обесен адвокат и бивш следовател от Търново

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.