Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите видяха нещо странно със Сашко при първата му поява
  • Новини

Зрителите видяха нещо странно със Сашко при първата му поява

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
zrtiatletlasltaslt.jpg

Кадри Нова ТВ

Драмата със Сашко се превърна в риалити шоу. Повечето хора дават уж загрижено мнение, но истината че за тях случаят си е поредния сеир.

След мъчително деветдневно издирване и толкова престой в болницата Сашко се прибира у дома.

Вече е много по-добре. Той ходи повече, в добро настроение е, рисува. Първата му рисунка беше нещо като огньове, дървета, храсти. Чете книжки за вълшебната гора, сподели бащата на момчето Александър Цветанов.

Не изпускай тези оферти:

Много доброволци, полицаи, водолази, планински спасители търсиха денонощно детето. На всички тях бащата е безкрайно благодарен, че не се отказаха, имаха вяра и продължиха докрай.

Аз самият си имах убеждението, че е жив и трябва да го намерим, обясни той. Разследването продължава и те ще установят дали е имало външна намеса в изчезването му. Аз четох през тези дни за други деца с подобен проблем, че също са издържали. Сашко е герой.

 

Бащата сподели още, че никой не го е заплашвал и искал откуп от него. Детето е било дехидратирано и много гладно. Цветанов сподели, че искал банани, баница, кроасани.

Много хора искрено и от душа се радват за щастливия завършек на това приключение за Сашко.

Браво. Радвам се за Саши, той стана герой и накара добрите хора да се сплотят и с болка и молитви го измолиха пред Бог да го спаси.Жив и здрав да си Саши и никога да не се случва това,което ти се случи мило дете на теб и на никой по света. Бъди благословен от Бог и хора.

Други все още не са убедени, че това не е нагласено и няма намеса на външни хора, че и извънземни.

Не знам какъв герой е Сашко и какво геройско извърши, герои са тези които девет дена непрекъснато го търсеха включително и кучетата

 

Хубавото от всичко че детето е намерено и е живо и здраво но бащата няма как да не знае как е изчезнал Сашко и го няма толкова дни,това не е игла че да я загубиш

Нещо го тормози това дете!? Щом може да говори, дано каже нещо на татко си!!! Или да нарисува нещо! Да не е заплашено детето от хората, които го бяха отвлекли????

По лицето му на снимката личи много, че го тормози нещо!? Милото, не трябва да се страхува, а да каже. Да има човек винаги със него и на училище,в къщи и на разходка,за да е спокоен! Да е жив и здрав и да се успокои вече,да си почине в къщи!

Нищо такова не е преживял, не го ли разбрахте?! Това е вашата душа, а не неговата. Той се е крил от спасителите и е бил много щастлив. Той е като планинарите – знам го от собствен опит. Животните са подобни – няма никакъв страх.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена почина при катастрофа! Оказа се, че брат й я е убил
Next: Невероятна история с раница, натъпкана с десетки хиляди лева и забравена днес от бизнесмен в Благоевград

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.