Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон пред Баба Недка от Раданово! Отгледала е 22 деца, а със 150 лева пенсия се грижи и за правнуче
  • Новини

Поклон пред Баба Недка от Раданово! Отгледала е 22 деца, а със 150 лева пенсия се грижи и за правнуче

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
basbasbasnedas.jpg

Баба Недка има изумителна история. Тя е от село Раданово. Баба Недка се е прегърбила от работа, дребна на ръст, но с голямо сърце и силен дух. За селото си тя е герой. Отгледала е цели 22 деца, а в момента се грижи за правнука си Светослав, който е на 4 месеца. Детенце на една от внучките ѝ. Къщата ѝ е малка, може да се опише като бедна, но винаги блести от чистота.

В момента там живеят 10 души. Баба Недка е на 75 години и взима пенсия от 150 лева. Справя се трудно, но не се отказва. Не се оплаква и винаги посреща всички в дома си с усмивка.

Баба Недка е родила 4 деца. Преди 20 години е останала вдовица.

След това една от дъщерите ѝ е починала от рак. От другите си деца е отгледала 22 внуци и правнуци. За нея става крайно трудно преди няколко години. Тогава снаха ѝ бяга от къщата и оставя на нея 6-те си деца. Бащата на децата и неин син, ходи по чужбина, връща се рядко и почти не полага грижи за челядта.

Не изпускай тези оферти:

Въпреки всичко и въпреки всички, тя успява да изучи всичките. Част от тях все още са ученици. Най-малкото дете е Николай. Най-голямото е Мариета – на 19 години. И вече има 4-месечен син – Светослав. Има мъж, но той работи по строежите – от ден за ден.

„Много съм препатила, но животът ме научи да съм държелива. Удари ме жестоко, като почина дъщеря ми от оная нелечима болест и ми остави две невръстни дечица. Изучих ги в Търново, той е готвач, а тя е фризьорка. После избяга снахата, после се народиха и правнучета. Да са ми живи и здрави, за тях блъскам”, разказва баба Недка и освен храна за многолюдната челяд приготвя и за домашната котка, която имала три котенца.

Преди да се пенсионира е работила в хирургията на транспортната болница като санитарка. Работила е и като чистачка на други места. В мандрата в Полски Тръмбеш правела краве масло. Почти винаги е работила на няколко места. Когато държавата и отпуска „страхотната“ пенсия от 150 лева, тя се нуждае от доходи.

Започнала да гледа хора на легло в Раданово за по 2 лева на час. Грижи се за над дузина хора.

През месеца пазарува на вересия, а когато получи парите от тук и там, връща парите. И пак от начало. Единственият уред, който има у дома е фризер. Няма хладилник. Дрехите пере на ръчна пералня. Подарък е от съсед. Готви на стара печка Раховец.

Баба Недка не търси милостиня и не проси помощ. Ще се зарадва, ако някой добър човек и протегне ръка все пак. От „Борба“ споделят телефонния ѝ номер: 0895 39 48 71.

Статията е препубликувана от вестник „Борба“. Не отговаряме за валидността на телефонния номер и за нуждите на Баба Недка в момента.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България изгуби още едно голямо име: Отиде си голям наш учен
Next: Побързайте да ги изхвърлите преди Нова година, че носят нещастие на къщата

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.