Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трафикът в София е парализиран, кошмарът е пълен
  • Новини

Трафикът в София е парализиран, кошмарът е пълен

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2022
rasfasifasfkas.jpg

Няколко катастрофи в София предизвикаха задръствания и образуваха тапи на ключови места в сутрешните часове. Катастрофа между два автомобила предизвика сериозни задръствания на кръстовището на булевардите „Драган Цанков“ и „Г.М. Димитров“.

Инцидентът с двете коли е станал тази сутрин около 7:40 часа. На място има изпратени две полицейски коли и линейка.

От МВР уточниха, че в единия от автомобилите са пътували две деца. Те са без наранявания, но въпреки това са прегледани от лекарски екип.

Заради инцидента има сериозни проблеми с трафика по бул. „Д. Цанков“ и големи опашки от автомобили.

Не изпускай тези оферти:

БЛИЦ припомня, че по-рано днес друга верижна катастрофа с четири автомобила стана на бул. „Ген. Данаил Николаев“ в посока Румънското посолство, в крайна лява лента.

Задръстването започва от кръстовището на Сточна гара.

Първи сняг на много места в страната и поредица катастрофи. В Монтанско при удар в крайпътни дървета пострадаха момчета на 18 и 19 години, а край врачанското село Ребърково при сблъсък с камион загина 33-годишен мъж от Ботевград.

Настилката на „Петрохан“ се чисти още от първия снеговалеж снощи, но температурите са минусови, а духа и силен вятър, така че не са изключени заледявания и снегонавявания. Снегът там продължава да вали, снежната покривка е около 5 см., но има гъста мъгла. 

Регионалният министър увери, че договорите с фирмите за зимно почистване са сключени, а парите – осигурени. Общата сума за зимното поддържане на пътищата ще зависи от атмосферните условия, тоест колкото по-тежка е зимата, толкова по-скъпо ще струва зимното почистване. И още от думите му. 

„Единствено Троян-Кърнаре, проходът, временно е било спряно движението само за товарни автомобили заради навявания, но като цяло към този момент няма никакъв проблем. Но логично е при този малък сняг да не очакваме да има някакъв проблем. Иначе договорите са сключени, проблеми няма в тази насока“, заяви пред bTV арх. Иван Шишков, служебен регионален министър. 

Зимата предстои, изненадите по пътищата – също, така че на път, тръгвайте, особено през „Петрохан“, само, ако сте уверени в автомобила си и себе си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези чужди граждани разпродават имотите си по морето като бесни, ето защо
Next: Имате ли хартиени левчета: Може да забогатеете рязко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.