Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията с 18-г самоубиец от Аспаруховия мост е огромна, преди година майка му починала
  • Новини

Трагедията с 18-г самоубиец от Аспаруховия мост е огромна, преди година майка му починала

Иван Димитров Пешев декември 1, 2022
msaodasmmaskgas.png

Младежът, който е скочил вчера вечерта от Аспаруховия мост, тази година е трябвало да бъде абитуриент, научи БЛИЦ. Всички в родното му село Чернево са потресени от случилото се и казват, че никой не е очаквал той да посегне на живота си.

Младежът се казва Иван и през октомври е навършил 18 години. Бил е 12-окласник в училището в Суворово. Хора от Чернево разказаха през наш репортер, че Иван бил кротък, спокоен, с почти незабележимо присъствие.

„Много рядко излизаше от дома си. Доколкото знам не е имал много приятели. Изключително добродушно момче. Не е имал никакви конфликти. Той просто с почти никого не дружеше“, обясниха негови съселяни.

За тях остава загадка какво може да е подтикнало Иван да сложи край на живота си, но споделиха, че животът му не е бил цветущ и в семейството му е имало сътресения и трагедии.

Не изпускай тези оферти:

Иван на практика е сирак – не познава баща си, а майка му починала преди година – само преди няколко дни правили помен за годишнината.

„Трагедията за това семейство наистина е огромна, защото майка му си отиде от този свят точно преди година, само на 43 години. Намериха я мъртва в асансьор във Варна. Направила масивен инфаркт“, разказаха още нашите източници от Чернево.

Младежът бил отглеждан от баба си и дядо си. Бабата наскоро заминала да работи в чужбина и Иван останал само с дядо си. Възрастният мъж работи като охрана на различни обекти.

Вчера Иван взел ключовете на джипа на дядо си, подкарал го и се озовал на моста. Набил спирачи, слязъл и без да се замисли, се хвърлил от него.

Припомняме, че това е вторият случай на млад мъж, който се хвърля от моста пред последната седмица. В социалните мрежи без разпространявана публикация за издирван мъж на име Йордан, за когото впоследствие стана ясно, че е скочил от моста.

По данни на БЛИЦ мъжът е страдал от психични проблеми и това не е първият му опит да сложи край на живота си. Родителите му безуспешно са опитвали да му помогнат. Във фаталния ден е имал разговор с баща си. Независимо от това, Йордан избрал да направи фаталната крачка.

Орлин ФИЛИПОВСКИ, БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отвориха чантата на жена от България на летище София и всички онемяха
Next: Трагедия! Мерцедес помете жена, почина в болницата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.