Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отиде си прекалено млад! Почина 20-годишният Павел Динев – лице на протестите в България
  • Новини

Отиде си прекалено млад! Почина 20-годишният Павел Динев – лице на протестите в България

Иван Димитров Пешев декември 2, 2022
paveveleldineeev.jpg

Почина един от активните участници в протестите у нас през 2021 година. 20-годишният Павел Динев от Бургас е напуснал този свят, съобщиха негови близки във фейсбук.

На 2 септември миналата година Павел Динев бе един от пострадалите от полицейския кордон, който се опита да спре достъпа на протестиращите до сградата на бившия Партиен дом.

След протеста младежът е бил настанен в „Пирогов“ със синини по тялото и оток на лицето, пише TrafficNews.bg.

„Едно голямо сърце вече не бие. Този свят не беше за теб детето ми! Най -състрадателния и мил човек! Обичам те! Благодаря на Симеон Трулев , Сашо Илиев, Павел Павлов, Бояна, Йоана и всички, които бяха с него в краткя му живот”, написа неговата майка във фейсбук.

Не изпускай тези оферти:

„Павел беше пример за всички нас със своята борбеност и любов към България. Той беше едно от лицата на протестите…и ще остане завинаги там, като борец за справедливост,както и като добър Приятел в нашите сърца! Поклон пред теб…”, пишат и негови приятели.

Младежът Павел Динев бе изгонен от събитие в НДК, на което се раздадоха годишни награди “Достойните българи” на вестник, приближен до властта. Той бил изведен насила, след като извикал “Оставка!” по време на изказването на здравния министър Константин Ангелов.

Сам съм отпред пред НДК. Имам няколко въпроса към министъра с труповете и към кмета на София Йорданка Фандъкова, която също е вътре. Вижте ги с какви коли са дошли. Има и охрана от НСО.

Вътре бяха само журналисти от БНТ, БТВ и НТВ. Не очаквам никой да ме отрази. Сега ще видя как ще се изнижат. ”, каза в лайф от мястото младият мъж.

Той допълни, че е дошъл в НДК, защото дядо му е получил наградата „Достоен българин“ защото дарил рентата от нивата си и построил църква в родното си село. „Любопитното е, че журналистите ми казаха, че не искат събитието да се политизира. Защо тогава са поканили здравния министър и кмета на София, след като са политически лица“, попита риторично Пламен Динев.

 

Той допълни: „Аз съм млад човек, на 18 години съм. И искам да попитам министър „Г-н Чувал“ и Фандъкова за някои неща. Така ще се види дали ще се изнижат.

Да, аз съм опасен, защото както много хора искам оставката на цялото правителство и на главния гешевтор. Мога да ги чакам много време. Бях изгонен, защото прецениха, че съм опасен с една кратка дума. Искам да ги питам кога ще видим оставка на това крадливо правителство и на тази шайка. Очаквам с нетърпение края на това правителство“. 

 

След края на церемонията последва гоненица. Съвсем очаквано здравният министър и Фандъкова се скриха от момчето. Двата скъпарски автомобила, с които предполага се движат двамата, напуснаха паркинга и тръгнаха в друга посока. Младежът се опита да ги последва, като направи опит да мине и към други изходи на сградата, надявайки се да ги пресрещне.

„Исках да видя тяхното изнизване. Толкова много изходи има, а аз съм сам. Моето присъствие тук става излишно вече. Благодаря на всички, които бяха с мен“, каза накрая Динев.

Изказваме искрени съболезнования към близките на Павел Динев!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не им е лесно на мъжете от bTV: Ето как изглежда Натали Трифонова зад кадър
Next: Засяга абсолютно всички Българи: Огромна промяна в сметките за вода

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.