Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето в какъв лукс живее милионерката Гошка! Сестра й разкри къде е в момента и къде ще прекара празниците
  • Новини

Ето в какъв лукс живее милионерката Гошка! Сестра й разкри къде е в момента и къде ще прекара празниците

Иван Димитров Пешев декември 3, 2022
premreiroasoroasr.jpg

Леля Гошка вцепени всички с лукса, в който заживя!

Леля Гошка ще прекара коледните и новогодишните празници на Канарските острови. Леля Гошка, която спечели 68 милиона евро от испанската лотария, ще празнува с цялата рода на екзотичната дестинация.

Добилата известност поради огромния си късмет нашенка живееше и работеше в Испания.

С цялото си семейство.

Не изпускай тези оферти:

Но един ден късметът й се усмихна и тя за една нощ се превърна в милионерка. И то не каква да е, ами от голям ранг.

След като пусна фиш за малка сума, тя спечели огромния джакпот. И оттогава животът й се преобърна на хиляди градуса.

След като уцели голямата печалба, леля Гошка и нейната фамилия не посмя да се върне в родния си град Искър. И се скри от медии и папараци.

Но наскоро изплува на светло. И то благодарение на сестра си Ангелинка. Тя се завърна за кратко в България от Испания и разкри какво ще прави леля Гошка по празниците.

Тя ще отпътува за Канарските острови во главе с цялата фамилия. Тя обаче няма да купонясва сама. Разбира се, с нея ще са също мъжа й Марин,синовете Георги и Веско.

Както и внучката Гергана. Но тя е поканила на екскурзия и на празненството двете си сестри, с техните съпрузи. Както и племенниците си и всичките си внуци.

Стана ясно, че леля Гошка изобщо нее стисната. Поне що се отнася до собствената й рода. Тя моментално изпратила пари на майка си. за да ремонтира къщата си в родния им град.

И баба Денка не чакала втора покана. Първото нещо, което си поръчала била разкошна дограма.

„Майки много, но всяка не ражда милионерка като Гошка”, не спирала да се хвали мургавата ни сънародница.

Макари да е богата, леля Гошка не излизала от испанското градче, което живее. В момента тя и семейството й са в селцето Кинтенар дел рей.

Богата фамилия се охранява от специална охрана. Тя им е назначена от испанската лотария, за да ги пази от посегателства.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя му даде работа, за да не проси, а две седмици по-късно разбрала нещо, което я оставило без думи
Next: Май прекаляват с кафето в bTV! Какво ще кажете за това изпълнение?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.