Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съдбоносно решение! Тошко Йорданов обяви бъдещето на ИТН
  • Новини

Съдбоносно решение! Тошко Йорданов обяви бъдещето на ИТН

Иван Димитров Пешев декември 4, 2022
tsohashoashkasohas.jpg

„Има такъв народ“ (ИНТ) ще участват самостоятелно в предсрочни парламентарни избори, заяви заместник-председателят на ИТН Тошко Йорданов на брифинг. 

 Когато една политическа партия не е влязла за 4000 гласа в парламента и на всичкото отгоре бившите й партньори се замерват с доказателства как са фалшифицирали изборите, най-логично е тази партия да участва, посочи Йорданов.

Ако бяхме в този парламент, нямаше да имаме председател от ГЕРБ начело на Народното събрание, нямаше да има разговори с ГЕРБ, нямаше да има вопли към ГЕРБ, за подкрепа на правителство на малцинството, добави Йорданов.

На въпрос дали ще се явят самостоятелно на изборите, Тошко Йорданов отговори: „Имам някакво вътрешно усещане, че ще е самостоятелно“. 

Не изпускай тези оферти:

„Има такъв народ“ не се готви за нови предсрочни парламентарни избори, но ще участват самостоятелно и не в коалиция, ако има такива напролет. Това заяви бившият председател на парламентарната група на „Има такъв народ“ (ИТН) Тошко Йорданов на пресконференция в БТА, която от партията организираха, за да коментират провала на „Продължаваме промяната“. Заедно с него присъстваха още бившият регионален министър Гроздан Караджов и бившите депутати Филип Станев, Ивайло Вълчев и Пламен Данаилов.

Въпреки че откри пресконференцията с обръщение към журналистите „колеги“, Тошко Йорданов реши да се скара на медиите за въпросите дали от ИТН имат усещане за нови предсрочни избори и дали партията на Слави Трифонов ще се яви самостоятелно. „Вътрешните усещания са за един друг човек – Христо Иванов, редно е него да питате. Той е с вътрешни усещания“, заяде се Тошко Йорданов. Той обясни и че е щастлив от факта, че сега парламентарно представените партии не могат да си измият ръцете с ИТН, а пък те, ако били в парламента, сигурно пак щяха да са нарочените, че бутат страната към нови избори.

Иначе Тошко Йорданов заяви, че ако сега „Има такъв народ“ били в парламента, нямало председателят да е от ГЕРБ, нямало и да има разговори и вопли към ГЕРБ за подкрепа на правителство на малцинството. „Човекът, когото арестуваха, сега му се молят да си нареди депутатите, за да говорят отново“, възмутен е той.
Ива Митева: Наближават нови избори, смесеното гласуване е най-лошият вариант

Ива Митева: Наближават нови избори, смесеното гласуване е най-лошият вариант

Тя силно се надява промените в Изборния кодекс да не са реваншизъм, но будят сериозни съмнения

Йорданов посочи, че хартиената бюлетина, която е обект на дискусия на второ четене за промени в Изборния кодекс, няма да направи по-честни изборите. Хартията позволява на ГЕРБ и ДПС да си организират купени гласове, но и машините за гласуване били опорочени от „Продължаваме промяната“, остър бе Йорданов. Това, което става в Изборния кодекс, е, че всеки драпа в частта, която може да влияе и да изкриви един бъдещ вот, смята Тошко Йорданов. ИТН никога не са имали претенции и искали кодове на машините за гласуване.

Той допълни още, че в момента има опити за договорки в парламента между ГЕРБ и ПП, като двете партии работели в синхрон още по време на четворната коалиция.

Във връзка с напускането на ИТН от Ива Митева и Любомир Каримански, Тошко Йорданов уточни, че Ива Митева не е била член на партията, докато Любомир Каримански бил, но заел пост в държавата, за който не позволява да бъде партийно обвързан. Това са свободни хора, които могат да постъпят, както си поискат, обясни той.
Тошко Йорданов: ГЕРБ, БСП и ДПС искат да манипулират нови избори

Тошко Йорданов: ГЕРБ, БСП и ДПС искат да манипулират нови избори

Наличните машини за гласуване у нас подлежат на манипулация

Иначе първата тема на пресконференцията беше решението на Конституционния съд, което отмени решението парите на пътностроителните фирми да се изплатят за извършени дейности едва след санкцията на Народното събрание, както и последиците от решението за вдигането на ветото над РСМ за членството й в Европейския съюз. Именно заради последното ИТН напуснаха коалиционното управление.

В РСМ в момента българите са тероризирани в пъти повече, отколкото преди вдигането на ветото, а България няма и тояга в ръцете, за да дисциплинира управляващи и опозиция в Република Северна Македония, изтъкна Тошко Йорданов.

Според бившия депутат на Кирил Петков не му пукало за българите в Северна Македония. „Човекът може да е с бяла якичка, да е живял в Канада, да е човек на света, но не му пука българите в Северна Македония“, каза Йорданов.

По отношение на влизането на България в Шенген, Йорданов отбеляза, че страната ни е готова за Шенгенското пространство, но няколко държави ни спират. В момента има изнасилване на българските интереси, а за други сами си ги предадохме. „Може да мислите всичко за нас, но поне по някои теми да се казва истината“, коментира Тошко Йорданов.
И Любомир Каримански изпълнил ангажимента си към ИТН

И Любомир Каримански изпълнил ангажимента си към ИТН

В момента е финансов съветник на служебния министър

За решението на Конституционния съд (КС)

Хубаво е, когато истината излезе наяве, да се казва и да се свири, а не да мина просто така, каза Тошко Йорданов. В момента излиза, че КС е ограбил българския народ и е нахранил фирмите на ГЕРБ и ДПС. „Ние сме прави“, доволен е Йорданов, който не пропусна да разкритикува и медиите, че не повярвали на ИТН.

Бившият вицепремиер и регионален министър Гроздан Караджов също е доволен, че истината е излязла наяве с какви фалшиви аргументи се е спъвала работата на МРРБ.

Другата вреда, която нанесло управлението на Кирил Петков, било със скандала с медицинските хеликоптери. Според бившите депутати от ИТН Георги Гвоздейков не се е явявал на конкурс, за да заеме длъжността шеф на Държавния медицински въздухоплавателен оператор. Именно Гвоздейков бил оплескал обществената поръчка за медицинските хеликоптери, според Пламен Данаилов. Припомняме, че поръчката бе спряно, тъй като единственият кандидат, подал документи, но за оферта с около 20% по-скъпа отколкото са заложените преди месеци параметри.

Другият голям проблем бил защо Министерство на здравеопазването трябва да организира поръчката, след като дружеството за хеликоптерите отишло към Министерство на транспорта? „Отново има недоглеждане и недомисляне“, коментира Данаилов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гешев нокаутира ПП и ДБ. Опресни паметта им
Next: Пожар опустоши дома на Детето-чудо Лиляна в Пловдив! Моли за помощ!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.