Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покойниците не идват насън без причина, ето защо ги сънуваме и защо това не трябва да ви плаш
  • Новини

Покойниците не идват насън без причина, ето защо ги сънуваме и защо това не трябва да ви плаш

Иван Димитров Пешев декември 4, 2022
pkonasnkasn.jpg

Сънищата, които ни спохождат за нашите починали близки, предизвикват чувство на тъга, мъка и обикновено си спомняме колко хубаво би било, ако те отново бяха тук с нас. Въпреки че тези сънища могат да бъдат тъжни, те все пак имат красиво значение.

Такива сънища имат значително влияние върху нас. Мнозина са признали, че сънищата, в които има среща с починал близък, са им помогнали успешно да преминат през процеса на скръб и да продължат живота си.

Въпреки че вече не са сред нас, нашите близки, които са починали, никога не ни напускат. Много хора говорят за мъртвите, които ги посещават в сънищата им, които могат да бъдат много реални и ярки. Такива сънища са известни като – „сънища за срещи“.

Не изпускай тези оферти:

„Баща ми и майка ми починаха преди повече от десет години с една година разлика. Около шест месеца след всяка смърт, с всяка от тях, или дори и с двете, имах поне един много ярък сън. И това не беше обикновен сън, усещането беше различно, разказва д-р Патрик Макнамара.

Такива сънища често имат голямо значение: починалият винаги изглежда весел, щастлив, а понякога дори по-млад, отколкото е бил, когато е умрял. Мъртвите често предават насърчително послание на сънуващия, като например „Добре съм и все още съм с теб“.

Съобщенията на получателя пристигат повече телепатично или ментално. Сънят е по-нормален и реален от фантазията и понякога предизвиква усещане за обединение.

Сънищата са много реални, сякаш починалият наистина е дошъл на гости и сънуващият си спомня съня, когато се събуди. Подобен сън има силно влияние върху човека.

„За традиционните народи, които придават еднаква или дори по-голяма онтологична тежест на сънищата в сравнение с реалния живот, „сънищата за срещи“ са били абсолютно убедително доказателство, че има духовен свят и живот след смъртта“, обяснява Макнамара.

Мнозина са признали, че сънищата за среща с починалия са им помогнали успешно да преминат през процеса на скръб и да продължат живота си. Има редица причини, поради които починалите се появяват в сънищата:

Те искат да поискат прошка или да решат проблем, който са имали през живота си и който е останал неразрешен. Покойникът се появява в сънищата, за да ви предпази от надвиснала опасност или да ви предупреди. Те са вашите защитници, които ви пазят отгоре.

„Те искат да утешат тези, които скърбят за тях и да им кажат, че всичко е наред с тях и че сега са „от другата страна“. Те имат послание за сънуващия. Искат да покажат на близките си, че има живот след смъртта“, завършва той.

Continue Reading

Previous: Ноктите ни предупреждават първи – 8 промени в ноктите, които сочат сериозни здравословни проблеми
Next: Ето как да разберете дали ви следят телефона и дали ви подслушват! /Списък с кодове/

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.