Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Във Великобритания за първи път инсталираха роботизирани крака за осемгодишно момиче
  • Новини

Във Великобритания за първи път инсталираха роботизирани крака за осемгодишно момиче

Иван Димитров Пешев декември 4, 2022
instalsirasioashash.jpg

Във Великобритания лекари инсталираха за първи път специални роботизирани крака на осемгодишно момиче. Така момичето стана най-младият човек в света, който има такава иновация.

На Хармъни-Роуз Алън бяха ампутирани всички крайници, след като се разболя от менингит, когато беше на десет месеца. Но преди три месеца ѝ бяха инсталирани колена с помощта на микропроцесор като част от изпитване в Dorset Orthopedics.

Вътрешен компютър, разработен от производителя Ottobock, може постоянно да следи движенията на момичето и да коригира съпротивлението на коляното. Сега тя може да ходи, да седи и да се изправя без чужда помощ благодарение на микропроцесорните си колена.

Те съдържат бионични сензори, които отчитат 100 пъти в секунда, отваряйки свят от нови възможности. Протезата също има тяло от въглеродни влакна и стебло от въглеродни влакна.

Не изпускай тези оферти:

Протезистът Матю Хюз отбеляза, че той и неговият екип са направили много опити да убедят момичето да опита роботизирани крака.

Момиченцето, което също загуби част от носа си заради менингит, беше много щастливо с новите си крака: „Харесвам новите си крака. По скала от едно до десет определено бих казала десет. Сега, когато седна, мога да ги огъна. Не е нужно да дърпам каишката, за да ги накарам да се огънат. Когато се върнах в училище и видях приятелите си, всички бяха изумени.“

28-годишната майка Фрея Хол също беше възхитена: „Това е първият път, когато коляното я боли наистина, така че Хармъни беше доста уплашена в началото. Но когато ги занесохме у дома, за да ги изпробваме, те промениха живота ѝ за една седмица и тя каза: „Имам нужда от тях“.

Тя може да ходи, чувства се удобно и изглежда като всички останали. Когато дъщеря ми седна, тя трябваше да се облегне назад, защото краката ѝ не се огъваха, но сега седи красиво и грациозно. За първи път дъщеря ми обу високи чорапи до коляното и чорапогащник до коленете на училище.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути! Борисов обяви кой слага за Премиер, има изненада
Next: От 8-годишен това момче с грижи за майка си. Днес е на 23: ето как се развил животът му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.