Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена тежеше 270 килограма. Отслабна, омъжи се, а сега е неузнаваема
  • Новини

Жена тежеше 270 килограма. Отслабна, омъжи се, а сега е неузнаваема

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
jsnasntsaotoast.jpg

Наталия Руденко добива популярност преди година, след участието си в предаването „Нека говорят”. Щом се качила на кантара по време на ефир всички разбрали, че тя тежи 270 килограма, въпреки своите 36 години.

Поради критичното си наднормено тегло, жената се придвижвала много трудно дори само из дома си.

Във входа й нямало асансьор, тъй че Наталия много рядко излизала от вкъщи. Отдавна тя забравила за разходките по улицата и прекарвала все повече време да гледа през прозореца от спалнята. Тя наблюдавала щастливите хора, които минавали покрай сградата й всеки ден и се надявала, че някога ще успее да си върне нормалния живот.

 

Съседите на Наталия се притеснявали, че тя може да пропадне и някой път просто да се озове на долния етаж.

Проблемът с наднорменото тегло преследвал жената още от детството й. През целия си живот тя се подлагала на десетки диети и какви ли не тренировки, но нищо от това не й помогнало.

 

Положението станало критично след брака и първата й неуспешна бременност. За няколко години теглото на Наталия скочило от 150 кг. До 230 кг. Тялото й искало все повече и повече храна. В един момент Наталия усетила, че може да изяде цяло пиле на едно ядене и дори да не се чувства достатъчно сита след това.

Тя решила да стане част от тв предаването, защото осъзнавала, че има нужда от помощ. Без да сдържа сълзите си Наталия помолила експертите да направят нещо за нея и да я избавят от излишните килограми.

 

На фона на тъжната й история, съпругът й нахлу в студиото и й предложи брак отново и то пред цялата страна. Със сълзи в очите тя приела.

 

Година по-късно тя отново се появи пред камерите, а всички останаха шокирани от това, което видяха.

С помощта на специалисти за една година Наталия успяла да се отърве от почти 100 килограма. Тя се появи в ефир абсолютно преобразена. На лицето й блесна усмивка, а с новите си килограми Наталия вече се придвижва много по-свободно.

 

Историята й обаче не приключва тук. Пътят й ще е дълъг и труден. Тя обещава да се отърве от още поне 100 килограма. След това тя се надява да изпълни другата си мечта – да дари живот, като роди дете./jenata.blitz.bg

Материалът Жена тежеше 270 килограма. Отслабна, омъжи се, а сега е неузнаваема е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Сашко и баща му с голяма крачка напред! Момчето е на път да постигне най-важното сега
Next: Защо не купувам сок от магазина, правя си сама вкъщи и ако знаете, че от 4 портокала излизат 9 литра и вие ще пробвате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.