Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна баба не можа да плати в магазина, непознат мъж направи нещо незабравимо за нея
  • Новини

Тъжна баба не можа да плати в магазина, непознат мъж направи нещо незабравимо за нея

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
tujntnsanasnbasba.jpg

Загубата на съпруг/съпруга е трудна по много причини. Чувството на самота често се усеща най-силно у дома, но се появява и при посещения на обикновени места. Това могат да бъдат библиотеката, бензиностанцията и, както се случи наскоро с една вдовица, магазинът за хранителни стоки.

Мерилин Йотингер от Бостън е съсипана, когато съпругът ѝ умира, и прекарва няколко седмици вкъщи, заобиколена от децата и внуците си, в скръб. Когато най-накрая събрала сили да се опита да се върне към нормалния живот, тя избрала да започне с пазаруване на хранителни стоки.
Не беше излизала от загубата на съпруга си

Възрастната Мерилин често е ходила до магазина за хранителни стоки без съпруга си, така че се е надявала, че преживяването ще бъде донякъде нормално. Всичко вървяло добре, докато стигнала до касата. След това нещата се обърнали наопаки.

Мерилин била шокирана, когато отишла да плати общо 109 долара за покупките и картата ѝ била отхвърлена. Оказало се, че кредитната карта е била анулирана няколко дни по-рано, защото била на името на покойния ѝ съпруг. Мерилин била замръзнала и не знаела какво да прави.
Следващото е Невероятно

Не изпускай тези оферти:

Тогава, подобно на ангел, мъжът на опашката зад нея предложи да плати за хранителните ѝ продукти. Когато тя се опитала да обясни ситуацията и да настоява, че ще му плати, мъжът ѝ казал да не се притеснява за това.

Този мистериозен добротворец отказал дори да каже на Мерилин името си. Вместо това той казал на Мерилин „просто да се помоли за мен“.
Семейството ви благодари

Когато семейството на Мерилин научило за инцидента, нямало търпение да открие човека и да му благодари подобаващо. Те обаче не успели да го открият.

Те се обърнаха към социалните медии, като помолиха всеки, който е чул историята, да се опита да им помогне да открият този мъж. Накрая решили, че той не желае да бъде намерен, но публикували в мрежата, че са казали много, много молитви за него и никога няма да могат да му благодарят достатъчно.

Семейството, чиято скръб била временно облекчена от действията на този любезен непознат, решило да направи лимонада от лимоните. Обещали са да се отплатят за това и да продължат да предават добрите дела, които е направил техният ангел-хранител от магазина за хранителни стоки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ясновидката Марияна Николаева вещае неочаквана коалиция у нас, а краят на войната в Украйна ще е
Next: Скандал след дуела във Фермата: Погнаха продуцентите заради подлост с 500 кг гума

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.