Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандал след дуела във Фермата: Погнаха продуцентите заради подлост с 500 кг гума
  • Новини

Скандал след дуела във Фермата: Погнаха продуцентите заради подлост с 500 кг гума

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
fermarmamsrmasmr.jpg

Емоционална вечер във „Фермата“ сложи край на участието на Аксения. Хубавицата отпадна на дуел срещу хандбалистката Камелия дни преди големия финал.

В първите битки Камелия кова по-сръчно, цепи по-технично и поведе в резултата. Непримиримите съпернички премериха сили също в търкалянето на 500-килограмова гума и в скоростно рязане на греда, а хандбалистката отново се справи по-бързо и спечели дуела с 9 на 1. Това е неин четвърти триумф на арената в шоуто.

Характерът, който Камелия показа в предаването, обаче надали ще й позволи да е кандидат за голямата награда. Нещо повече – масово зрителите недоволстват от победата й и дори обвиняват Иван и Андрей за поредна манипулация. Този път възмущение имаше и от бруталната силова игра с търкалянето на гума, която беше оставена за две крехки дами.

Не изпускай тези оферти:

Отива на финал човек, който няма никакъв принос към изграждането на Фермата 8 и към идеята, която се крие в този формат. Стана ясно защо водещите подкрепяха Камелия – за да изравни рекорда на Хепи Ванче.

Защо в двубоя на Мажена имаше леки битки, а тук трябваше да търкалят 500 кг. гума?! Те самите как ли биха се справили?! Аксения имаше развитие във Фермата и се включваше във всичко, което касаеше живота във Фермата, докато другата сееше само интриги и злоба. Жалко, че продължават хора с такова ниво на знания и поведение към останалите, пише фенка на предаването.

Най-същественото за Камелия през целият сезон беше да не стигне Веси до финал , защото всички щели да гласуват за нея , ама тя и да не е на финал Веси , пак никой няма да гласува за Камелия, допълва друга зрителка.

„Изключително съм възмутена от продукцията ‘не знаят ли че жените не трябва да вдигат толкова тежко ‘от тази игра с гумата може да имат много лоши здравословни проблеми!“

„Тези са за съд! Доплака ми се като гледах мъките на тези жени. Това е толкова вредно, че нямам думи… Това граничеше направо с извращение…“, възмущават се хората.

 


Източник: Марица

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна баба не можа да плати в магазина, непознат мъж направи нещо незабравимо за нея
Next: Съществуват ли феномени като лоши очи, уроки, магии: Български физик с научно обяснение за всички скептици

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.