Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го и българския град, в който няма глад и безработица и за една година са се случили едва 22 престъпления
  • Новини

Ето го и българския град, в който няма глад и безработица и за една година са се случили едва 22 престъпления

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
bggasrasdasd.jpg

Само 22 престъпления са регистрирани в община Симитли за миналата година, цифрата е повече от любопитна на фона на ескалиращата престъпност в България. От тези 22 престъпления 7 са кражбите от черкви и търговски обекти, станали само за ден.

Те са разкрити, като е установено, че крадците са външни бригади от Дупница и Благоевград.

Има една телефонна измама на 700 лева, която също е разкрита, разкрити са и 80 % от останалите престъпления. Няма тежки престъпления в Симитли, това съобщава кметът Апостол Апостолов, на въпрос на struma.com как си обяснява малкото престъпления на територията, която той управлява.

„Тук се живее спокойно, няма престъпност, защото хората са различни, възпитават децата си от малки, работи се превантивно от страна на полицията и общината. Един от факторите, които водят до липсата на престъпност е, че Симитли е сред малкото общини в страната, където няма безработица, хората ни са трудолюбиви, има достатъчно разкрити работни места, раждат се деца, млади семейства идват да живеят и работят на територията на община“, казва още кметът.

Не изпускай тези оферти:

Оформи се самочувствие у жителите на общината, че работят в община, която непрекъснато се развива и е прекрасно място за живеене. Общината полага сериозни грижи за възпитанието на жителите си в толерантност и взаимно уважение. Няма град в Пиринско, в който всеки празник да се почита като „национален“, хората са задружни, няма етническо напрежение. „Възпитаваме децата си от малки да почитат празниците, църквата, затова и тук амбицията ми като кмет бе наред с всичко останало да изградя във всяко село храм, всяко село да има собствен празник.

Възпитаваме поколението в уважение към традициите и църковните празници, разказва кметът Апостолов, за когото казват, че познава поименно всеки от жителите в града и общината. Апостолов е сред малкото кметове в България, за които изборите не са проблем. Кмет пореден мандат, със заявка да е н

Тук предизборната кампания не е онова стремглаво състезание и битка на политически опоненти, а просто месец, в очакване на датата, на която хората да се изправят пред урните. Затова Апостолов реализира и ударни изборни резултати. „Мисля, че в Симитли е спокойно, защото тук хората са закърмени с вяра в бога, за последните 12 години изградихме множеството параклиси и храмове, над 50 са параклисите и няколко големите храмове.

Симитли се събужда със звън на камбана, това е важно, защото поколения наред се се съхранявали благодарение на вярата, знаете, че на всеки църковен празник във всяко място на общината се правят курбани за здраве и общината помага. Хубаво е да виждаш как жителите на общината са заедно на тези дни, а това също е начин за възпитание, казва още Апостолов. В Симитли миналата година са се родили 130 деца, хората не напускат родното гнездо, броят на младите расте с всеки изминал ден.

„Имаме много амбициозни планове за новата 2018 година, работим по проекти, които ще допринесат за развитието на общината, мечтата ми е тук да бъде истински оазис, далеч от кризата, далеч от безработицата и бедността, място, за което хората да казват с гордост

„Роден съм и живея в Симитли…..“ и съм на път на превърна мечтата си в реалност, защото жителите на общината много ми помагат с обичта си към родното място. Тук има много млади и креативни хора, решени да отгледат и възпитат децата в Симитли, а това ме задължава като кмет да работя за тях и затова те да останат в България. Истински феномен е Симитли.

Градът, в който хората не само оцеляват, а живеят спокойно днес, когато държавата се тресе от проблеми, безработица, протести за хляб и заплати. Град, в който хората оцениха демокрацията като истинска свобода и не я превърнаха в Слободия – хаос, безделие, престъпност, злоба и брутална агресивност“, обяснява кметът. 

Един малък град, който излъчи и депутат, потомствен политик, синът на кмета Апостол Апостолов, Стефан Апостолов. Млад мъж, който направи истинско показно на човещина и грижа, Апостолов е единствения депутат в областта, който дарява заплата си в помощ на семейства с репродуктивни проблеми. И миналата година 9 семейства получиха заявената от депутата подкрепа. И отново се потвърждават думите на кмета: Децата тук се възпитават в уважение към ближния, вяра и доброта, пише в заключение struma.com.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първото животно, което видите на снимката, ще разкрие същността на вашата личност – 100 % точност
Next: Той купи необитаем остров за 24 000 лева, но вижте какво чудо откри там

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.