Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Отиде си любима на цели поколения актриса
  • Новини

Скръбна вест: Отиде си любима на цели поколения актриса

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
actrerersarasrasrsasss.jpg

Кърсти Али става известна през 1987 г. с участието си в сериала „Бар наздраве“. С ролята си на Ребека дори печели награди Златен глобус и Еми. Друга продукция, с която актрисата също ще бъде запомнена, е „Стар Трек II: Гневът на Хан“.
Брус Лий, вода, бъбреци, хипонатриемия и новата версия за смъртта на актьора

Нова версия за смъртта на Брус Лий

През 2010 г. животът ѝ бе разказан в телевизионния риалити сериал, озаглавен Kirstie Alley’s Big Life. Но освен в телевизионни сериали и филми Кърсти Али участва и в предавания.

Можем да я видим в дванадесетия сезон на Dancing with the Stars от 2011 г., както и в седмия на The Masked Singer от тази година. Напоследък обаче актрисата беше подложена на критики заради противоречивите ѝ политически изявления, особено тези за войната в Украйна.

Не изпускай тези оферти:

Новината за смъртта на Кърсти Али бе потвърдена от децата ѝ Тру и Лили Паркър в понеделник вечерта, 5 декември, пише People. 71-годишната актрисата е починала след кратка битка с рака. 

„Тъжно ни е да ви съобщим, че нашата невероятна, щура и любяща майка почина след битка с рак, открит едва наскоро“, се казва в изявлението. От него става ясно още, че до последните си мигове Кърсти Али е била заобиколена от семейството си и се е борила с болестта с голяма сила. Въпреки загубата ѝ, тя е оставила нещо много ценно след себе си, а именно безкрайната си радост от живота.

„Колкото и емблематична да беше на екрана, тя беше още по-невероятна майка и баба“, се казва още в изявлението.

Двете деца на Кърсти Али благодарят и на „невероятния екип от лекари и медицински сестри“ в Moffitt Cancer Center, където са се грижили за нея, както и на феновете за техните „любов и молитви“ в „този труден момент“.

След излизането на новината актьорът Джон Траволта бе сред хората, отдали почит на актрисата в социалните мрежи.
Мехран Карими Насери и смъртта на иранеца, който 18 години живя на летището в Париж

„Кърсти беше една от най-специалните връзки, които някога съм имал. Обичам те, Кърсти. Знам, че ще се видим отново“, пише той към поста си с нейна снимка, която е споделил в Instagram.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: С отварата от орехови черупки лекувате диабет и запушени кръвоносни съдове
Next: Майка се чудеше защо съпругът й иска развод, докато не видя тетрадката на сина си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.