Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е старата ми кухня, викнах майстор и му казах да ме изненада, след 2 дена се прибрах и щях да припадна като видях
  • Новини

Това е старата ми кухня, викнах майстор и му казах да ме изненада, след 2 дена се прибрах и щях да припадна като видях

Иван Димитров Пешев декември 8, 2022
ktaksoasosos.jpg

Едно от отличителните за старите панелни блокове неща, бяха малките кухня.

В апартамент със средни за тогавашния стандарт размери – около 80 кв.м, пространството беше неравномерно разпределено – голям хол и спалня за сметка на мястото за готвене и хранене.

Факт е, че днес доста хора живеят в подобни жилища, а единственото, което им остава е да усвоят балкона, за да добавят няколко квадратни метра към това помещение.

Не изпускай тези оферти:

Как обаче да превърне малката кухня във функционална, приветлива и свежа зона, а да не бъде място, в което влизаме с нежелание и едва успяваме да се завъртим. Вижте как едно младо семейство променя стаята и й придава напълно нов облик.

 

 

След ремонта обаче тя се промени драстично. Първото нещо, което привлича окото, е бурята от ярки цветове. Тъй като собствениците са млади хора, те залагат на богата гама от нюанси, която пасва на стила им. За „баланс“ обаче стените остават бели.

Внимание заслужава первазът на прозореца. Той е по – голям и служи като бар плот, като по този начин се създава и допълнителна работна площ за домакинята.

Шкафовете са решени до тавана, за да се съберат всички кухненски принадлежности. Масата за хранене е прибираща се, за да се освободи място когато не се ползва. Единственият недостатък, е хладилникът, за който няма място и той е сложен в коридора.

 

Крайният резултат обаче е впечатляващ – цветове, свежест и достатъчно пространство за една приятна задушевна вечеря.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предаваме от мястото: Турски шофьор се удари в спряна полицейска кола и стана страшно
Next: Проф. Георги Рачев: Сахара ни праща пролет и топлина, но само до

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.