Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-големият работодател в страната търси работници, средната заплата е 2050 лева, има бонуси и безплатни почивки
  • Новини

Най-големият работодател в страната търси работници, средната заплата е 2050 лева, има бонуси и безплатни почивки

Иван Димитров Пешев декември 8, 2022
proasidoasodoasd.jpg

Оръжейният завод „Арсенал“ в Казанлък откри свой офис в центъра на Стара Загора, в който ще бъдат приемани и придвижвани документи за работа и всеки желаещ може да се запознае на място със свободните позиции.

По време на откриването изпълнителният директор на „Арсенал“ АД и „Арсенал 2000“ АД Христо Ибушев обяви, че предприятието търси около две хиляди работници и специалисти в различни направления.

 

„Най-важното е да се знае, че работните места в „Арсенал“ са изключително сигурни“, подчерта Ибушев и посочи, че дружеството има сключени договори за следващите две години, предаде БТА.

Не изпускай тези оферти:

По думите му през настоящата година заплатите на работещите в предприятието са увеличени с 63%, което е три пъти над официалната инфлация в страната.

 

„Заплатите са по-високи от средните за сектор машиностроене“, посочи още той и отбеляза, че „Арсенал“ предлага и много добри придобивки за хора с висше образование и специалности.

„Ние сме едно от малкото останали големи предприятия в държавата, което означава, че амбициозните хора имат възможността да се развиват професионално“, коментира Христо Ибушев и отбеляза, че от над десет години заводът е най-големият работодател в страната. По думите му в момента в предприятието работят около 8000 души, а през 2015-2016 година служителите са били 11 600.

 

„Осъзнаваме, че това е доста амбициозно, но в момента целта ни е да станем 10-11 хиляди души“, каза още той. Според Ибушев основната цел на откриването на новия офис е всички желаещи от Стара Загора и региона да могат да получат на място информацията, която им е необходима, както и да подадат документи за работа, без да се налага да пътуват за това до Казанлък.

 

„Искаме да отговаряме на въпросите на нашите потенциални работници лично, а не по телефон или имейл“, коментира той.

Пламен Стайков, ръководител направление „Кадри“ в дружеството, уточни, че разнообразието от длъжности и професии в завода е огромно.

„Имаме почти 700 вида професии, а вариантите за работно време са около 48“, посочи той и допълни, че „Арсенал“ е един от малкото останали работодатели в страната, които предлагат втора категория труд.

„Това е доста атрактивно за много хора, защото предлага по-ранно пенсиониране“, поясни Стайков. Той посочи, че средната заплата в дружеството в момента е около 2050 лева, като има и бонусна система за всеки новопостъпил работник в зависимост от неговата квалификация и позиция.

 

„По тази система всеки нов работник получава между хиляда и две хиляди лева допълнително, платими два пъти – след третия и след шестия месец от назначаването му“, обясни Пламен Стайков.

Друга социална придобивка е безплатният транспорт, а освен него, служителите от общините Стара Загора, Гурково и Николаево, които работят в заводите в Казанлък и Мъглиж, получават допълнителни 250 лева месечно за отдалеченост.

„Годишно всички служители в „Арсенал“ получават ваучери за храна на стойност три хиляди лева – по двеста лева месечно, както и по двеста лева по случай Коледа, Великден и празника на дружеството през октомври“, коментира още Стайков.

Той допълни, че дружеството осигурява и безплатна почивка в хотелски комплекс „Арсенал“ в Несебър, от която годишно се възползват около 2600 души.

 

„Предприятието разполага с медицинско обслужване, бърза помощ, пожарна, детска градина, спортен отбор, като всичко е безплатно за служителите“, каза още той.

През 2022 година се навършват 145 години от създаването на „Арсенал“ АД и 99 години от установяването на предприятието в Казанлък.

През последните няколко години направените в дружеството инвестиции надхвърлят 200 милиона лева.

Паралелно с обновяването на производствените цехове, изграждането на нови съоръжения и въвеждането на съвременно технологично оборудване, дружеството разширява и социалната си програма, касаеща работещите във фирмите „Арсенал“ АД и „Арсенал 2000“ АД.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Янка разплака цяла България в Стани богат
Next: Възрастна жена скри дафинов лист в спалнята и започна да забелязва неочаквани промени в живота си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.