Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Те бяха разделени от разстоянието – 70 години по-късно се откриха отново и се ожениха
  • Новини

Те бяха разделени от разстоянието – 70 години по-късно се откриха отново и се ожениха

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
svastastasbastast.jpg

Фред Пол и Флорънс Харви са гаджета като тийнейджъри. В последствие се разделят и създават свои отделни семейства.

Близо 70 години по-късно, когато техните съпрузи умират, те се свързват отново и изживяват своята връзка.
Първата им любов започва преди 68 години в малко градче на име Уандсуорт в Канада

Разхождат се, ходят на концерти, целуват се в междучасието. Гаджета са две години. Всяка вечер, Пол премигва с лампата на двора си преди да си легне, за да даде сигнал на Харви, която живее от другата страна на залива, че си ляга и, че я обича.

„Тя беше първата ми любов. Моята първа приятелка и първата ми истинска любов“, обяснява Пол, сега на 84, пред CNN.
Когато става на 18, Пол се мести в Торонто за работа. Когато се връща, Флорънс (тогава на 15) вече я няма и е в друг град.

Не изпускай тези оферти:

После тя се омъжва за мъж на име Лен, бракът им трае 57 години и имат 5 деца. Той се жени за жена на име Хелън, бракът им трае 60 години и имат 2 деца. През 2017 Лен умира от рак, а през 2019 Хелън умира след тежко боледуване, включително от деменция. Двамата вече са сами. Тя първа решава да го потърси. Във времето започват да си говорят все повече и повече.

„Не вярвах, че ще се случи нещо. Първо си говорехме веднъж седмично, после два пъти, после три пъти. Накрая си говорихме всеки ден с часове. Наистина се свързахме отново и въпреки че не се бяхме виждали отдавна, знаех какво следва.“, обяснява тя.
През юли, 2020 година, тя го посещава изненадващо в Торонто, за рождения му ден

Когато разбира, той скача от леглото, облича се и пише с тебешир пред къщата „Добре дошла, Флорънс“.

„Когато пристигна, отидох до колата, прегърнах я, целунах я по-бузата, хванах я за ръката и знаех, че ми е взела сърцето.“, обяснява дядото.

Въпреки предупрежденията на семействата си, че избързват, те решават да се оженят само три дни след като се срещат отново. Сватбата е след месец.

„Ти беше първият мъж, който ме изпрати у дома като малка. Предполагам, че ти ще си и последният мъж, който ще ме изпрати до дома.“, казва тя по време на сватбата.

Той вади акордеона си и ѝ изпява песента „I Wouldn’t Change You if I Could” на Ricky Skaggs.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До 15 хил. лв. безвъзмездно финансиране може да получи домакинство, за да си изгради фотоволтаична система до 10 KW
Next: Младата жена се върна вкъщи с рокля от любимата си марка. В подплатата, обаче, я чакаше изненада – косите ѝ се изправиха

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.