Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7 деца издъхнаха стъпкани пред дискотека Индиго преди 20 г. Време е да си спомним
  • Новини

7 деца издъхнаха стъпкани пред дискотека Индиго преди 20 г. Време е да си спомним

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
indidaossoaoasogasg.jpg

 „С времето се разкрива всяка истина“, е казал древногръцкият драматург Менандър,
но тази максима понякога не се сбъдва. Или поне в България.

Защото днес, 20 години след една от най-големите трагедии, случили се в страната
ни, истината за нея не само не е разкрита, но тихо се е свила в гънките на паяжината
на времето. Колцина са тези, които помнят страшните писъци на родителите, загубили
своите деца в навечерието на Рождество Христово през вече така далечната 2001
година?

 

И колко са тези, които обърнаха поглед към паметника на Ставри Калинов – „Дървото
на живота“ край метростанция „Васил Левски“ и се сетиха защо е там?

Не изпускай тези оферти:

6 момичета и едно момче загинаха пред столичната дискотека „Индиго“ в мразовитата вечер на 21 декември 2001 г.
Те бяха стъпкани и починаха от задушаване на стълбите пред заведението, след като
стотици техни връстници се опитаха едновременно да влязат в него.

13 години след фаталната декемврийска вечер, трагедията взима осмата си жертва – една от почернените майки

13 години след фаталната декемврийска вечер, трагедията взима осмата си жертва
– една от почернените майки

Снимка: Bulphoto

 

В 18.30 ч. около 600 деца се тълпят пред „Индиго“ за редовното петъчно парти за ученици. Във фаталната вечер на сцената
на дискотеката трябва да излязат рапърите Колумбиеца и М’глата. Обявеният вход е 2 лева, но изведнъж се понася
слух, че пари не се събират.

Заведението е с два последователни входа – външен и вътрешен, преди самата зала,
свързани от стълба, която прави завой. Именно там, под напора на тълпата, 24 деца попаднали в човешко менгеме. Някои от тях паднали,
повлекли и други и били смачкани.

 

Седем изгубиха живота си – Виктория Красимирова Миркова – 10 години; Димитър
Андреев Андреев – 13 години; Елена Людмилова Спандониева – 13 години; Кристина
Бисерова Кабакчиева – 13 години; Любомира Петрова Захариева – 13 години; Мадлен
Николаева Николова – 14 години; Цветелина Иванова Ралчовска – 14 години.

21 декември 2003 г. Поклонение пред паметника на втората годишнина от трагедията

21 декември 2003 г. Поклонение пред паметника на втората годишнина от трагедията

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

 

Други 16 пострадаха и бяха настанени в столични болници.

Майката на едно от загиналите момичета Любомира – Светлана Захариева разказва,
че е разрешила на дъщеря си да отиде на дискотека, като награда за добрите оценки
в училище.

„Дни преди да загине, Любомира направи класното си по български език. Избра си темата „На прощаване“. Получи 5,50. И това беше наградата. Че се е справила
добре през срока„, спомня си майката.

Половин година по-късно – през юни 2002 г., Софийската градска прокуратура внася
обвинителен акт в съда срещу шестима души. Двама от тях трябва да отговарят пред
магистратите за длъжностни престъпления, а останалите за причиняване на смърт
по непредпазливост на повече от едно лице.

 

Други 16 пострадаха и бяха настанени в столични болници

Други 16 пострадаха и бяха настанени в столични болници

Снимка: Bulphoto

В съдебната зала стана ясно, че дискотеката е изградена в разрез с всички нормативни уредби. Изготвената
експертиза сочи, че стълбите към клуба са били неправилно проектирани, стъпалата са били необезопасани
и е било невъзможно да се стъпва нормално по тях. Вратите също са били погрешно
проектирани и не отговарят на мерките за сигурност, а охранителите на дискотеката
не са били инструктирани как да действат при подобна ситуация.

Един от съдебните експерти свидетелства, че стълбището, където издъхват децата, образува фуния, като се стеснява от почти
5 метра ширина до 1,50 м и прави завой на 90 градуса, като стъпалата стават скосени
подобно на вита стълба.

Делото обаче продължава още 6 години, докато през юли 2008 година Върховният
касационен съд не слага край на наказателния процес.

 

21 декември 2003 г. Поклонение пред паметника на втората годишнина от трагедията

21 декември 2003 г. Поклонение пред паметника на втората годишнина от трагедията

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Върховните магистрати признават четирима души за виновни за причиняване на смърт поради немарливост,
но никой от тях не влезе в затвора. Охранителите на дискотеката Георги Василев
и Анри Силаги бяха осъдени за това, че не са създали безопасен ред за влизане
в дискотеката едва на глоба от по 800 лева. Бившият шеф на Комисията за младежта
и спорта Цвятко Барчовски, който почина през 2019 г. на 85-годишна възраст, получи
3 месеца условна присъда и 1500 лева глоба. Управителят на дискотеката Ангел Николов
се размина само с глоба от 1000 лева.

Николов, Силаги и Василев бяха осъдени да платят солидарно граждански искове
в размер на 50 000 лева.

Трите съдебни инстанции по време на процеса не намериха вина у другите двама
подсъдими по делото – бившия главен архитект на София Стоян Янев и собственика
на „Индиго“ Красимир Илиев.

„Родителите трябва сами да пазят децата си, аз друго не мога да кажа. Да, ние
сме осъдени до края на живота си“, е тъжната констатация на майката на Любомира.

 

21 декември 2003 г. Поклонение пред паметника на втората годишнина от трагедията

21 декември 2003 г. Поклонение пред паметника на втората годишнина от трагедията

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

13 години след фаталната декемврийска вечер, трагедията взима осмата си жертва.
Една от почернените майки Наташа Кабакчиева загуби битката с рака. Неофициално
тя бе считана за говорител на родителите, чиито деца си отидоха на стълбите на
„Индиго“. Жената бе погребана в гроба на дъщеря си Кристина, в деня, в който момичето
трябваше да навърши 26 години. Няколко години преди да почине, Наташа Кабакчиева
каза пред медии, че душата й е изгорена и плаче непрекъснато.

 

Днес, 8 години след смъртта й, думите на Наташа Кабакчиева продължават да звучат
все така актуално и зловещо: „Всяка година преди 21 декември ме питат какво се промени? Е, няма слепи хора
– нищо не се е променило.“

А майката на Елена – Лидия Спандониева я допълва: „За нашите деца има малко памет
– за друго не. Влезте в нета и ще видите дали някой помни“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия: Намушканият до Новата поща Иван Ангелов издъхна
Next: 3 зодиакални знака ще затънат в пари през 2023 година, разкри Василиса Володина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.