Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БСП изключи Явор Божанков от групата си
  • Новини

БСП изключи Явор Божанков от групата си

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
boazhaskhasnhask.jpg

Булфото

Групата на БСП изключи Явор Божанков от БСП, съобщи „Фокус“. 

„Факт е, че Русия е агресор, факт е, че нападна Украйна. България трябва да направи своя цивилизационен избор“, каза по-рано днес от парламентарната трибуна Божанков по дебата за решението за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна.

„Неотдавна Русия ни обяви за неприятелска страна и то, когато бяхме твърде приятелски настроени – нито оръжие пращахме, нито участвахме в конфликта, но все пак Русия ни обяви за неприятелска страна.

Не изпускай тези оферти:

Няма нищо общо историческата благодарност, няма нищо общо нашето уважение към руската култура с действителността днес и с факта, че Русия е агресор, и с факта, че Русия нападна Украйна, и с факта, че целият цивилизационен свят зае тази позиция.

Това е исторически момент не само за България, но и за Европа. Решението е важно, то е символично и ще постави България по пътя на своя цивилизационен избор.

Тук делението на цивилизационен и нецивилизационен свят е истинско. От едната страна е Русия, Северна Корея, Сирия, Беларус – само диктаторски режими, от другата страна е целият демократичен, свободен свят – модерните свободни, демократични държави.

Не трябва българските граждани да се плашат. Те се плашат с политическа цел, защото такова настроение има, но нашата работа като лидери, нашата отговорност е да водим българския народ и макар да е трудно, макар хората да са изградили някакво мнение, ние трябва да водим и тях, а не да гледаме общественото мнение, накъде духа вятърът, да опънем платната и да се носим по течението на обществения дебат“, каза още социалистът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БСП се разклати, Нинова пред нервен срив. Божанков се обяви срещу партията за военната помощ
Next: Село в Родопите без нито един жител навява безкрайна тъга

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.