Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 12 дни предстои най-мощната енергия за целия век, много съдби ще се променят – разкритията на топастроложката Алена
  • Новини

След 12 дни предстои най-мощната енергия за целия век, много съдби ще се променят – разкритията на топастроложката Алена

Иван Димитров Пешев декември 10, 2022
alenlasnoasttt.jpg

Топастроложката Алена разкри, че краят на света няма да настъпи на 12 или 22 декември тази година. Тя сподели информацията по повод притесненията на мнозина, че струпването на много двойки в датите и определени часове е предизвестие за трагичен край на човечеството.

„Първо да кажа, че нищо страшно няма да се случи на хората и в частност на българина.

Няма да чуем нашепвания от незрими далечни вселенски приятели как чудодейно да изсипем върху клетите си глави рога на изобилието. Няма да се отвори портал във времето и рептилите да нахлуят на Земята и превърнат човека в роб. Нищо от това няма да се случи, защото в повторението на цифрите на календара няма нищо магично, което да очакваме, а си е един обикновен ден от годината.

Неприятното е, че 12.12 е точно 346 ден от 2022-а, което редуцирано до просто число прави 4 – трудности, проблеми, забавяне, провал на начинания. Но спокойно – тъй като календарната година се различава от личната година на всеки от нас, това притеснително число може да е печелившо, благословено за мнозина“, обясни пред вестника Алена.

Не изпускай тези оферти:

Топастроложката прави звездна карта върху комбинацията 12.12.2022 година с час 12.12.12. „Уви, никакви апокалиптични планетарни аспекти. Няма да ни удари астероид, ще се живее. Може и да се студува, но свикнали сме при тези цени на парното. Пет повторения на числото 12.

Очевидно за някои хора дванадесетият час ще удари на 12.12 в 12.12.12 часа. Отново да успокоя – няма да се отвори тунел във времето и пространството и рептилите, съществата с тяло на човек, но покрито с люспи и глава на гущер, няма да ни поробят и няма да превърнат Земята в планета за добив на природни богатства.

Ако тълкуваме само датата, в нея има две единици, пет двойки и една нула. Тълкуването на часа ще го пропусна, не защото в него се крие магичността, а защото натрупването на цифри води до прекалено крайни тълкувания. В този час, минута, секунда по-добре си мълчете. Не влизайте в спор, не отговаряйте“, каза още Алена.

И добави: „В „магическата дата“ има цели пет двойки, които ни налагат насила, против волята такт, търпение, умереност. В същото време подтикват към говорене до степен на бърборене. В потока от думи мнозина ще прикриват огромната си неувереност, а други неусетно ще изрекат онова, което искат да премълчат.

„Магичното“ в тази дата изисква действие и правилни решения, като налага забрана да надскачаме самите себе си и да показваме несъществуващи качества, затова я приемете като даденост в календара, а магичността й подарете на децата, които вярват в приказките за магьосници и ще бъдат щастливи да знаят, че скрият ли писъмце до Дядо Коледа, той може да им изпълни желанието“.

Алена разтълкува и датата 22.12.2022 година.

„Взела съм под внимание и часът 22.12.22, с което двойките стават дванадесет. На тази дата, казват, животът ни щял да се преобърне, съдби да се променят, с енергия да се презаредим, защото денят бил един от най-силните, с най-мощна енергия през целия век.

Канал във времето няма да се отваря, но кармични срещи ще има, за добро или по-скоро за разплата.

Числото 22 в деня е носител на кармична разплата, увеличени трудности изискване всеки от нас да развива прозорливост и предпазливост, за да си спасява кожата както може, да съхрани себе си и да знае, че на никого не може да разчита. Особено внимание е нужно на пътя, денят предполага увеличени злополуки.

 

Като добавим и часа, отново съветвам – стойте си у дома в този час. Избягвайте разговорите. Ако семейството ви е проблемно, разделете стаите, за да не се преобърне животът ви в неочаквана и нежелана посока единствено заради заложеното от деня, а не заради мистично езотерични приумици, каквито няма“, завърши професионалния си анализ Алена.

Continue Reading

Previous: Извънредно: Колосален банков обир! България не помни подобно чудо, 37-годишен е
Next: Ново нещастие за Тина Търнър-И вторият й син почина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.