Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Диана Димитрова изригна гневно срещу хейтърите и палачите си! Отправи люта закана
  • Новини

Диана Димитрова изригна гневно срещу хейтърите и палачите си! Отправи люта закана

Иван Димитров Пешев декември 10, 2022
dasidansdnasddd.jpg

Диана Димитрова с изключително гневен пост във Фейсбук. Тя е получила адски много обиди заради разкритието, че преди години е станала жертва на насилие.

Актрисата е много разочарована от обществото, в което живеем и смята, че решението ѝ да замълчи преди пет години е било правилно. Защото е видяла ефекта в момента.

„През изминалата седмица бях определена като политическа пионка, кур*а, психично болна, циркаджийка, педофил, разбивачка на семейства и още една торба лъжи. Болните хора нямат място в моята лична страница.

Онези пожелания ще оставя в старите публикации, защото са лакмус на обществото ни, но да, ще ви трия и блокирам вече, защото не сте достойни за присъствате в моята страница, където говоря за изкуство“, пише звездата от „Откраднат живот“.

Не изпускай тези оферти:

Според нея обществото ни е с ампутирани крака и няма как да стигне до нормални ценности като емпатия. Не вижда как може да докосне дори леко нюансите на емпатията. Според нея обществото ни, такова каквото е, няма място нито в Шенген, нито в ЕС. Тя обяви, че я е срам от него.

Тази сутрин разбрах, че изборът ми е бил най-правилен през тези пет години.

Искам да ви задам един въпрос.

Според вас нормално ли е след толкова… симпатична новина, която споделих на моята приятелка, когато се случи, ние с нея да се радваме и в това време болните хора под публикацията да продължават да ми пожелават да ме пребиват и мен и децата ми, които дори ги нямам още. Пожелания най-вече от женски пол! И бяха шокирани защо съм ги изтрила?! Аз съм в шок.

Пожеланията на база какво са мили пациенти? Жълта медия и клевети? Източници без имена, вкарани в професионални категоризации? На каква база? През изминалата седмица бях определена като политическа пионка, кур*а, психично болна, циркаджийка, пефодил, разбивачка на семейства и още една торба лъжи.

Болните хора нямат място в моята лична страница. Онези пожелания ще оставя в старите публикации, защото са лакмус на обществото ни, но да, ще ви трия и блокирам вече, защото не сте достойни за присъствате в моята страница, където говоря за изкуство.

Общество с ампутирани крака, няма как да стигне до нормалните ценности, като емпатия, няма как дори да се докосне до нюансите на емпатията. Това общество няма място не само в Шенген, няма място и в Европейския съюз.

СРАМ МЕ Е.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Източници от разследването разкриха дали Сашко от Перник е бил отвлечен или прибран
Next: В събота не спах от болки в гърлото, а в понеделник нямах ни болка, ни зачервяване – рецепта за БИЛКОВ СИРОП от читателка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.